Гробището

Заглавие: Гробището Нед Яну 03, 2010 8:04 pm

Гробището на Мирхат по нищо не се различаваше от другите гробища – беше мрачно зловещо, винаги замъглено и, разбира се, около него се носеха мистерии и хорски приказки за некроманти, ходещи мъртъвци и убийства. Нищо обаче не беше потвърдено, защото местните клюкарки и клюкари нощем си стояха по домовете и не пускаха децата си вън, колкото и да им се искаше да видят с очите си истински демон или магьосник, практикуващ черните си изкуства. Дори когато отиваха денем, за да посетят гроба на близък, тези личности носеха със себе си иконка или статуйка на Ксаня за лично успокоение и предпазване от злите сили на нощта. Черни магове кръстосваха гробището, облечени като нормални селяни и никой не подозираше зад чия маска се крие предателят. Имената и лицата на членовете на сатанистката организация тук все още бяха тайни. Знаеха ги само членовете. Тези, които се осмеляваха да пожелаят знания от тях, не биваше да напускат Мирхат, защото в противен случай ги чакаше сигурна смърт. Орденът пази своите тайни.

НПЦ-та:

(Неизвестни в очакване да бъдат открити)

Гост

Шум трещеше въздуха наоколо. Шумът на посредничавите люде в Сантиния бягащи наоколо, шепнещи си и клюкарстващи теории за поредната случка, която за тях бе по-скоро забавление и убийство на скуката отколкото трагедия. Никой не поставяше нищо под въпрос. Въпреки черните им облекла, техните лутащи се лукави погледи показваха наяве истинската им същност и чувствата им относно двете прекрасни създания в носените дървени ковчези.
Махаганово дърво, същото, което Дрейк събори за да направи от него креватче за скоро идващото им второ дете. Амийлия беше бременна, но все още пазеха това в тайна. Уви, сега тази тайна нямаше значение, освен тежестта й в душата на Дрейк.
Групичка от млади момчета носеха двата ковчега към една зейнала дупка в земята, около която се бяха събрали лицемерите, които се наричаха техни приятели. Единствено няколко се открояваха като наистина съкрушени от случилото се или просто бяха наскоро лъснали театралните си маски.
Лек дъжд покапваше върху мократа коса на Дрейк, който седеше калта около дупката, прегърнал коленете си. Гледаше напред към дупката в земята, но сякаш не виждаше какво става. Или виждаше твърде ясно, което причиняваше болка в мозъка му. Искаше му се да плаче, но единствените капки по лицето му бяха дъждовни.
Все още никой не го беше заговорил, сякаш го отбягваха - но и в сегашното си състояние той бе за отбягване.

Заглавие: Re: Гробището Нед Сеп 25, 2011 4:28 am

След ковчезите вървеше престарял свещеник с брада до коленете и очи, които едва се отваряха от тежестта на годините. Единствен той беше пожелал да проведе службата. По-младите нямаха неговата сила и воля. Той беше виждал всичко на този свят и не се плашеше от смъртта. Знаеше какво го чака отвъд и без сълзи изпращаше тези, които си бяха отишли преди него.
Оставиха ковчезите от двете страни на широката дупка. Свещеникът застана над нея и започна да реди словата на своята монотонна служба. Стараеше се да не гледа Дрейк в очите, за да не докосне тъгата сърцето му.

Гост

С лакти върху коленете си, мъжът изпъваше колкото можеше на момента ръка напред, втренчен в опакото на дланта си. Капки падаха върху кожата му, докато ръката му трепереше от нерви. Погледът му едва се откъсна от нея, само и единствено за да се огледа вманиачено наоколо. Струваше му се как всички се бяха струпали отгоре му, смеейки се с дяволските си усмивки, все едно светът се въртеше около него.
Дори и това да беше далеч от истината, имаше капка смисъл в него.
- Аз... - прошепна без сила Дрейк. В началото никой не го чуваше, но в последствие с повтарянето на думата, привлече вниманието им:
- Аз искам да изкажа няколко думи, относно... всичко. - говореше несигурно той, като вниманието му се отвличаше от всичко наоколо. Мислите му бяха разбъркани, дори не знаеше какви думи щеше да каже.

Заглавие: Re: Гробището Нед Сеп 25, 2011 4:55 pm

Изведнъж свещеникът млъкна. Приятелите на Дрейк се скупчиха около него, готови да му попречат да направи нещо глупаво. Те уважаваха скръбта на нещастния си събрат, но не желаеха повече жертви. Той беше още млад и годините бяха пред него. Трябваше да преживее тази загуба рано или късно, защото животът принадлежеше на живите.

Гост

Трябваше и можеше бяха две различни понятия - понякога се застъпваха взаимно, а понякога между тях имаше непоколебима стена, от хиляди малки огледала, в които можеше да се види човек.
- Махнете се от мен, предатели! - извика той гневно, тръскайки мократа си коса. - Вие, с вашите надути богове! - продължи той и бутна най-близкия човек настрани.
- Ксаня е виновна за всичко! Тази превзета кучка! От скука и омраза към създадената земя, убива невинни хора! Що за справедливост е това, а?! ЩЕ МИ КАЖЕТЕ ЛИ! - точно в момента, в който посочи свещеника с пръст, обвинявайки и човекът на религията, краката на Дрейк поддадоха и брадатия мъж падна на колене в калта, подпирайки се с ръце напред, с отпусната глава надолу... в този момент от съкрушеното му тяло започнаха да се издават хлипания.

Заглавие: Re: Гробището Пон Сеп 26, 2011 12:38 am

Свещеникът нищо не каза. Беше виждал много такива хора обезверени от загубата си, обвиняващи богинята. Нищо не се случваше случайно на този свят, само че някои не го осъзнаваха.
Един от приятелите на Дрейк го хвана за раменете му каза:
- Не се предавай, чуваш ли? Не смей да ни изоставяш!

» Гробището