Тук доджото беше по-скоро като място за обществени дуели, от колкото къща за учене на бойни изкуства. В градчето имаше достатъчно хора, които разбираха от най-различни стилове в боя, но не се навиваха да преподават масово, както в Дурнас. По-опитните и готови да поемат ученици идваха и гледаха двубоите на младите и така си харесваха тези, които най-добре се вписваха в представите им за идеалният ученик. Новопристигналите имаха перфектния шанс да се сдобият с истински сенсей, който безплатно щеше да ги обучава.