Гилдията на крадците

На една от малките забутани врати бяга закачени две кръстосани ками – знакът на крадците. Някой влезеше ли вътре без да бъде член на организацията или блез да го придружава такъв, почти си беше подписал смъртната присъда.
Вътрешността на сградата представляваше обикновена къща с изгнили греди и течащ покрив. Вътре все се намираше по някоя открадната мебел, така че обзавеждането беше одста разнородно. По средата на главното помещение се мъдреше импровизирана бесилка, на която висяха натрапници, предатели, сгафили и невинни. Тъмни типове играеха на карти и насочваха оръжия един срещу друг без особена причина. Всичко тук беше крадено, дори и пиенето. Собствеността се поделяше между всички крадци без право на обжалване. „Откраднатото е общо” – това беше мотото на гилдията.
Голяма камина отопляваше главното помещение. Пред нея се мъдреше скърцащ люлеещ се стол, на който си почиваше началрникът. Това беше тронът му и всички уважаваха положението му на най-висшестоящ, слуха съветите му и не се противопоставяха. Крадците не спазваха общите закони, а само своите.

НПЦ-та:

Винг Чу – председател, 44 години
Той беше мускулест тип, който носеше със себе си винаги някакво хладно оръжие. Не признаваше огнестрелните оръжия, въпреки че нанасяха големи щети, защото лекарите се бяха специализирали достатъчно, че да могат да лекурат жертвите на куршумите. Той имаше своите си методи за тестване на новопристигналите и наказване на натрапниците.

Фата Сика – крадла, 24 години
Прякорът на това момиче беше „Фата Моргана”. Нейната невероятно ловкост беше дала повод да стане легендарна крадла. Винг я уважаваше доста и тя имаше почти същите привилегии като неговите. За разлика от него обаче тя беше по-благосклонна към новодошлите и им даваше някакви изпитания, които да преминат, преди да станат членове на гилдията, вместо направо да ги обесва.