Иглолистната гора

Доста непроходима и просторна иглолистната гора е винаги зелена, земята около нея е посипана с иглолистни листенца, а върху тях дебела бяла покривка. Поради вечните снеговалежи дърветата освен зелени нюанси имат и бели „кожуси”, които никога не изчезват. Гората е доста тиха и обикновено, когато някой навлезе в нея може да чува собственото си дишане, поради липсата на друг шум. Някои дори казват, че тук се чува падането на снежинките на повърхността. Гората обаче не е така пуста колкото изглежда. Тук витае един бял мечок, който е бил забелязван от много малко горни, вероятно броящи се на пръсти. Никой не знае произхода му, дали самия той е горн или е животно, обитавало това място, преди пристигането на народа. То е много спокойно, но брани територията си много внимателно. Сприятеляването с него е изключително трудно, но веднъж спечелиш ли му доверието, може да се каже че е един от най-верните приятели, които може да имаш.