Конюшнята се намираше в покрайнините на Дурнас, където конете можеха да тичат на воля, а и миризмата от оборите нямаше да създават проблеми на живущите и работещите в забързания град. Тук се провеждаха търгове за животни, различни обучения и конни състезания. За армията не се поръчваха коне от тук, защото самата конюшня беше малка и непретенциозна. Разбирачите можеха да си намерят тук доста добър кон срещу съответното заплащане.
Услуги:
Обучение в езда – 10 лени
Животни:
Инатливо магаре – 100 лени
Пони – 200 лени
Стара кранта – 500 лени
Приличен не много бърз кон – 1000 лени
Бърза кобила – 1500 лени
Бърз жребец – 2000 лени
Допълнителни аксесоари:
Дървен самар – 50 лени
Седло – 100 лени
Ботуши за езда – 150 лени
Камшик – 70 лени
Шпори – 40 лени
НПЦ-та:
Ашибари Тадайо – коняр, 20 години
Той беше млад идеалист, обичащ животните. От малък се беше обучавал в езда и знаеше всичко за конете и техните навици. Дори без да отваря устите им и да преглежда зъбите можеше да каже кой е добър и кой не. Не правеше проблеми с парите и не завличаше клиентите си, но избягваше да продава на съмнителни типове, защото не желаеше да съсипва реномето на конюшнята си.