Болницата

Болницата се намираше от другата страна на сградата за записвания. Главният вход беше близо до парадния на съседната сграда, а този на спешното – на гърба на болницата, за да не се вижда как докарват полумъртвите ученици.
По коридорите на болницата се носеше силна карболова миризма от фенола, който все още използваха за дезинфекция. Стаите бяха големи, с по 6 легла вътре. Лекари сновяха насам-натам, но само от време на време преглеждаха пациентите. Те бяха недружелюбни и дръпнати хора, които нямаха намерение да обучават академиците в лекуващи техники. Тази задача оставяха на лекарите от голямата градска болница.

НПЦ-та:

Д-р Щурн Валтер – лекар, 36 години
Той е ограничен човек, прецизен в работата си. Не се интересува почти от нищо друго, освен от медицина и преспективите на науката за в бъдеще. Говори се, че се есвързал със сатанистите в града, но не защото споделя вярата им, а защото иска да се докопа до тайната на философския камък и вечната младост.

Д-р Оруел Саргън – лекар, 48 години
Този лекар е мил и добричък. По-склонен е да обучава младите свещеници в изкуството на лечителството, но поради забраната „отгоре” рядко го прави, при това тайно и то с най-доверените си академици. А неговото благоразположение се печелеше трудно.

Лейла Боргън – сестра, 19 години
Съвсем млада, току що завършила колежа за медицински сестри, лейла е назначена на работа в малката болница на академията. Леко непохватна, все още обучаваща се, тя подобрява уменията си на не много подходящо място – в съвсем истинска работеща болница.