Болницата

Сградата на болницата беше много добре поддържана, а фасадата й бе по-подходяща за квартала на вярата, където се помещаваха най-красивите постройки в града. Това се дължеше на факта, че всички лекари бяха свещеници и се ползваха с привилегиите на „хора на вярата”.
Самата болница не се различаваше много от тази в академията – миришеше на формалин, беше пълна с болнични легла, покрити с колосани чаршафи, лекари и сестри доброволки помагаха на ранените и болните безплатно като добри самаряни. Тук лекарите имаха право да обучават в медицински техники младите свещеници.

НПЦ-та:

Нестор Хорн – лекар, 40 години
Той беше човек с благ нрав. Изучаваше медицински магии още от малък, дори още преди да постъпи в академията. Той беше незаконен син на свещеник и никога не коментираше произхода си, за да не компрометира, както себе си, така и баща си. Тъй като сам се беше издигнал в лекарската йерархия, помагаше с готовност на тези, които желаеха да постигнат същото.

Сър Артър Джоунс – лекар, 61 години
Със своето почетно звание от Ордена на Ксаня сър Артър се ползваше с най-голямо уважение в болницата. Беше много горделив и не обръщаше внимание на новаците. Заемаше се с по-тежките случаи, само за да покаже колко добър е в медицинските техники и изкуството на лекуването.

Тина Паркър – сестра, 34 години
Семейна приятелка на сър Артър, Тина беше под протекцията на влиятелния доктор вече трета година в голямата болница на Холанар. Не беше много способна, но гафовете й се прикриваха, за да не се наруши репутацията на протежето на най-великия лекар в околността.