Голямо и авторитетно Доджото се издигаше и се виждаше от всякъде. Може би това беше третата най-забележителна сграда в града след кралския дворец и храмът на Енеш. Бойните изкуства бяха най-популярни среджителите на Дурнас и следователно вътре беше доста оживено. За всяко бойно изкуство си имаше отделна стая, в която имаше татамита, съответната екипировка, малки съблекални и учител по съответното бойно изкуство с традиционните дрехи, различни за всички.
Всеки можеше да се запише за курс, какъвто му беше по вкуса в специален офис или да поиска персонална помощ от сенсея по бойното изкуство, което му допадаше. Всеки курс даваше съответни умения, но те бяха само първите стъпки в бойните изкуства. За по-нататъшно обучение човек само трябваше да спечели доверието на сенсея си.
Курсове:
Карате – 25 лени
Айкидо – 20 лени
Джудо – 20 лени
Ба Гуа Джан – 7 лени
Винг Чун – 15 лени
Кендо – 15 лени
Кудо – 3 лени
Тай Чи – 20 лени
Таекуон До – 17 лени
Тайдзи цюан – 15 лени
Танг Су До – 3 лени
Кунг Фу – 20 лени
НПЦ-та:
Чи Ки Миан – учител по карате, 56 години
Той беше винаги мил с учениците си по време на масовите курсове, защото му се плащаше добре и се чустваше задължен да бъде любезен. Тези, които успяваха да се доберат до благоволението му да ги обучава лично, биваха подлагани на изпитания и ставаха жертва на отвратитулния му характер – строг и несговорчив. Той беше добър професионалист и приемаше само до трима лични ученици и то само ако е убеден в качествата им.
Ден Мен Синоу – учител по айкидо, 43 години
Ден беше родом от малко селце в близост до Сиднар. С труд, талант и упоритост се беше издигнал до престижната позиция, която заемаше в момента. С разглезените богаташки дечица се държеше дръпнато и студено, а покровителстваше по-бедните си талантливи ученици и искаше да им даде онзи шанс, който сам беше получил. Смяташе, че останалите могат да си купят всичко с пари и не им казваше повече от необходимото.
Джъд Кент – учител по джудо, 45 години
Учителят по джудо беше всъщност и началник на цялото доджо. При него се записваха всички, които искаха да карат някакви курсове. Славеше се с това, че срещу пари може да обучи добре дори и най-големия бездарник.
(учители по останалите неща ще се добавят, когато някой се запише на съответния курс или поиска обучение)