Всеки се променя, независимо дали това става в краткия миг на човешкото съзряване или във вековното помъдряване на елфа. Знанието е тежко бреме, а безсмъртието - наказанието, което трябва да изтърпиш, за да получиш знанието.
 
ИндексCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Колибата на магьосника

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Колибата на магьосника   Нед Яну 03, 2010 8:05 pm

Това беше единственото място, което беше известно на обществото, като импровизирано училище за млади магьосници. За стареца, който преподаваше, селяните бяха сигурни, че е добър човек, и му се доверяваха. Затова и не го линчуваха и биеха с камъни, винаги щом го зърнеха, както правеха понякога с циганите. Жилището на стареца представляваше двадесетина лошо сковани дъски, под които стари забравени книги намираха селскте деца, родени с някакви таланти. Не беше много това, което беловласият им даваше, но сам той не осъзнаваше колко ценно беше то. Неговата школа магьосници отдавна се беше оттеглила и изкуството му беше забравено отдавна, а по-добър лечител от него в областта трудно можеше да се намери, въпреки че той не познаване нито едно от модерните лекарства, а използваше свои си рецепти. Под покрива на колибата обучение не се отказваше никому, а заплащането беше повече от мизерно – само 2 лени на урок, колкото да преживява някак си учителят.

НПЦ-та:

Дарт Замфер – учител, неизвестна възраст
За него се знаеше, че никога не бе напускал Мирхат и околностите му, но това не му пречеше да има много богата обща култура и да разбира от всичко по малко. Беше бивш свещеник, отказал се от поста си заради любовта на живота си. Никой не го осъждаше за избора му, защото бракът му се бе оказал сполучлив. Жена му починала преди година, а децата му заминали за Холанар, където евентуално могат да намерят сносна работа. Въпреки че жвееше сам, не даваше никакви признаци за изолираност. Дори напротив – беше настроен приятелски към всичките си съседи и новодошли. Винаги познаваше какви са хората още от първата им среща и в това до някъде се криеш магическата му сила. Дори и силният чар не можеше да го заблуди за лошите постъпки на човека.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Колибата на магьосника
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Играта :: Сантиния :: Мирхат-
Идете на: