Страноприемницата беше нищо и никаква кръчма със задна стаичка, която се даваше за нощувка на случайни пътници или за укриване на съмнителни лица. Собственикът на заведението имаше известни връзки с тъмния бизнес и въртеше търговия с интересни отрови и материали за отвари и други магически средства.
Четири маси на кръст бяха пръснати в помещение с изкъртени дъски и бар и високи столчета, на които беше леко опасничко да се седи. На етажерки зад него имаше доволно количество алкохол в лъскави шишета, доказващи качеството на стоката. Обстановката може би беше мизерна, но чашите винаги бяха чисти, а алкохолът – на ниво. Голяма заслуга за това имаше жената на съдържателя, която вършеше и длъжността на готвачка.
Алкохол:
Малка бира -5 лени
Голяма бира -9 лени
Водка -14 лени
Мента -12 лени
Джин -12 лени
Текила (5 шотчета) -22 лени
Ракия -14 лени
Абсент -30 лени
Храна:
Хляб +30 кръв -6 лени
Салата с домати и краставици +60 кръв -12 лени
Зелева салата +50 кръв -10 лени
Варени яйца (2 в порция) +40 кръв -8 лени
Качамак + 70 кръв -14 лени
Грахова супа +70 кръв -14 лени
Боб чарба +75 кръв -15 лени
Шкембе чорба +100 кръв -20 лени
Кебап +100 кръв -20 лени
Кебапче +20 кръв -4 лени
Кюфте +20 кръв -4 лени
Пържола на скара +60 кръв -12 лени
Гювеч +200 кръв -40 лени
Свинско шишче +30 кръв -6 лени
Печена наденица +40 кръв -8 лени
Палачинка (с шоколад, мед и орехи, сладко по избор) +15 кръв -3 лени
Парче шоколадов кейк +100 кръв -20 лени
Услуги:
Нощувка – 7 лени
Обучение за готвач – 50 лени
НПЦ-та:
Ченг Тюн – съдържател, 40 години
Той беше предприемчив и разбираше от бизнес. Всичко, което носеше доходи, беше негова страст и затова той се беше забъркал с нечисти сделки без жена му да разбере. Ченг можеше да направи за пари много неща, но не съдействаше на демони и горни, които се опитваха често да измъкнат от селото различни информации или оръжия, които не можеха да са набавят в собствените страни.
Ксия Тюн – готвачка, 35 години
Тя обичаше да готви и само заради това беше помогнала на мъжа си да отвори единствената страноприемница в градчето. Заведението беше пълно през цялата вечер, а през деня – затворено. Все някога трябваше и собствениците да си почиват. Ченг не обичаше да наема персонал и предпочиташе да затвори кръчмата, вместо да оставя парите си в ръцете на друг.