Езерото Елуна

Това е най-голямото и най-старо от всички езера. Никой не знае със сигурност на колко години е то, защото е било тук още преди да се образува природата около него. Елуна пленява обитателите на този район със невиждано красивите си кристални води, които са същевременно и доста мистериозни. Никой не може да предвиди настроенията на това езеро, защото водите му са изключително непредсказуеми и от тихи и спокойни, могат да преминат в доста бурни и опасни за секунди. Може да не е много внушително на ширина, но това езеро е едно от най-дълбоките, като изключим Езерото на Тишината. В дебрите му се намира храма на една от богините на горните – Алая. Той е скрит между две скални образувания, но те не го покриват изцяло. През нощта, когато луната е изгряла, лъчите й падат, право върху храма и той сякаш засиява. Учудващото е, че могат изобщо да проникнат до там, но дори и тогава погледнато от повърхността не може да се види. Самия храм е изграден от воднобистър кварц, още наречен планински кристал, който се е оформял през вековете и така се е образувал. Легендите гласят, че самата Алая е прекарвала повечето от времето си там, но никой не е сигурен в това. Отвътре стените са изрисувани с кварцови образувания, които отново са естествено получени с течението на времето. В дъното на храма има голяма и доста величествена статуя на великата богиня, която е изградена от цветен кварц. Върху кулата на храма има бял кристал, който поглъща и отразява лунните лъчи и поради това през нощта, когато лунната светлина пада върху него отвътре се осветява и се изявяват оттенъците на светло лилаво, синьо и тюркоазено. Тогава, нюансите на статуята на Алая се преливат и се получава величествена гледка, която показва, колко могъща е богинята. През деня е доста тъмен и почти нищо не може да се различи, като е покрит с много тъмно сини и леко зелени цветове, но запазва величествеността и мистичността си. В езерото Елуна витае създание, което представлява пазителя на храма на богинята. Той никога не излиза на повърхността, а седи само в дебрите на езерото. Не винаги е пред или около самия храм, но винаги усеща, когато някой иска да го доближи. Трябва да се внимава много с него, защото и при най-малкото провинение налита на бой.

НПЦ-та
Карон - воден магьосник