Кръчматабеше обикновена селска къщурка, полу срутена и изоставена. Първият й етаж беше каменен, остатък от стара воденица, и затова вътре винаги беше студено и имаше нужда от палене на печка. Само че собственикът беше прекалено стиснат, за да изгори две дръвца повече и дори през лятото се мръзнеше от студ.
Вътре имаше нещо като бар и раздрънкани маси за пиене, покер и други хазартни игри. Зад бара имаше етажерки с беден асортимент от алкохол на безбожно високи цени. В Дурнас имаше закон по акцизите на питиетата и рядко можеше да се намери нещо не чак толкова скъпо за пиячка.
Имаше само една сервитьорка, която да обслужва цялата клиентела. Собственикът скъпчия гонеше всички проститутки от кръчмата, за да не си дават клиентите парите за леки жени, вместо за нискокачествения му алкохол. Той държеше под око всички сметки и криеше парите в малко сейфче под бара, чиято комбинация дори и съпругата му не знаеше.
Алкохол:
Малка бира -3 лени
Голяма бира -5 лени
Уиски -16 лени
Водка -7 лени
Ликьор -11 лени
Мента -6 лени
Джин -6 лени
Джин с тоник -8 лени
Текила (5 шотчета) -11 лени
Ракия -7 лени
Абсент -16 лени
НПЦ-та:
Мюн Джу – собственик, 50 години
На външен вид собственикът на кръчмата беше гърчав като червей и по-дрипав от просяк, но всъщност притежаваше голямо богатство. Беше хитър и имаше манията да притежава повече пари без да ги използва. Ако беше вложил богатството си в бизнес, до сега да се беше измъкнал от квартала на отрепките.
Шен Уа Дон – сервитьорка, 22 години
Тя беше една от малкото довереници на собственика. Вече беше на работа в кръчмата от година и половина и не се оплакваше от заплатата си. Работата й беше много, но със слонско търпение тя понасяше сбиванията между посетителите, неприличните им предложения и престъпните типове, които чрез нея правеха голяма част от тъмните си сделки.
Нед Яну 03, 2010 9:42 am