Всеки се променя, независимо дали това става в краткия миг на човешкото съзряване или във вековното помъдряване на елфа. Знанието е тежко бреме, а безсмъртието - наказанието, което трябва да изтърпиш, за да получиш знанието.
 
ИндексCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Кръчмата в покрайнините

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Блага



Брой мнения : 0
Репутация : 0
Join date : 19.12.2014

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Чет Фев 07, 2013 2:31 am

The member 'Faust.' has done the following action : Хвърли зар

'6 стенен зар' :
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Чет Фев 07, 2013 4:41 am

Джервас - честито, имаш счупена ключица и бая натъртвания на меките тъкани около гръбначния стълб.

Келеборн - имаш късмет, отърваваш се само с драскотини от разни отхвърчали трески.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sir Stanley Royce

avatar

Брой мнения : 14
Репутация : 0
Join date : 10.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Пет Фев 08, 2013 3:49 am

Имаше чувството, че цялото му тяло е потрошено, макар здравият му гръб все пак да бе успял да издържи достатъчно на натоварването. Лежеше на пода, затрупан от отломки, усещайки силна болка от раменете до кръста и при най-малкия опит да си движи ръката сякаш някой забиваше остър шип в гърдите му. "По дяволите и тъпите ви пари" изпсува наум елфите и се опита леко да се завърти надясно, но беше парализиран не само от собствените му наранявания, но най-вече заради срутения върху него покрив. Една по-голяма греда бе легнала на гърдите му и не му позволяваше да мръдне. Искаше да я измести някак, но силите не му стигаха. Цялото ми лице беше оцапано с прах от зидарията и тухлите, а на всяко изкашляне му се искаше да извика от болка. Вместо това пръхтеше и плюеше настрани, проклинайки наум целия този ден. А беше излязъл само да пийне едно и да си побъбри с пияниците малко, по-скоро за разнообразие, като за последно преди да се махне от този скапан град. Вместо обаче да се мъчи още, реши да се огледа и ослуша дали пък някой наоколо няма да може да му помогне. Хубаво щеше да е да знае каква е обстановката, доколкото поне можеше да се движи. Започна да върти глава, но засега предпочете да си мълчи и да не привлича известно внимание. Мръсните думи една след друга се редяха в устата му, но стиснатите устни не ги пропускаха навън.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Faust.



Брой мнения : 15
Репутация : 0
Join date : 06.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Съб Фев 09, 2013 2:03 am

Няколко трески успяха да му драснат ръцете и главата, но бяха малки драскотини, на които беше дори радостен сега. Добре, че е късметът му и не падна някоя греда да му смаже картуната. Изкашля се тежко, сякаш топка от прах се бе заклещила в гърлото му и тръсна глава, за да може парчетата дървесина и какво ли още не да паднат. След това, докато елфката все още държеше тояжката далече от него, той понечи да се изправи. Внимателно и с малко финес и може би здравенякът нямаше да го повали моментално. Не искаше да изглежда враждебно, но просто щеше да се чувства далеч по комфортно, ако не беше припрян на земята с оръжие насочено към него. Но надали елфите бяха тук, за да му правят кефа, така че бе готов да отвърне срещу враждебни действия към него.
-Ако просто ме оставите да обясня, ще е чудесно. - през кашлица Келеборн се опита да вразуми нападателите му. Сериозно не очакваше такива действия от елфи. Явно тактиката им беше първо стреляй, после питай. А втората част дори липсваше. Определено не бе на нивото на онези велики същества от легендите. А и най-вероятно не бяха от тях. Наистина не искаше да му се налага да се бие поради простата причина, че бе наясно, че ще загуби.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Съб Фев 09, 2013 2:52 pm

Елфата погледна здравеняка и го попита:
- Plynn ukta?
Той хвана Келеборн за китките и ги изви зад гърба му.
- Izil dos daewl, jabbress. Lu'oh bauth uss mzild?
Магьосницата се обърна към Джервас и го посочи с пръст. Третият елф моментално се спусна към ранения бард и без да му пука за счупената ключица, той го хвана и го избута към Келеборн. Покрай срутването на покрива стана голяма суматоха и много от хората успяха да избягат. За нещастие двамата бардове нямаха този късмет.
Изведнъж останките от бараката се напълниха с пушек. Отново настана суматоха странни светлини се виждаха в мъглата от прах и дървени стърготини. Ядосана елфическа реч се чуваше от различни посоки и Келеборн и Джервас въобще не можеха да разберат какво се случва, докато тези, които ги държаха, не ги пуснаха. Оказали се свободни, те можеха да избягат, но този шанс не им се отдаде, защото други ръце ги хванаха и помъкнаха между развалините.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sir Stanley Royce

avatar

Брой мнения : 14
Репутация : 0
Join date : 10.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Съб Фев 09, 2013 9:24 pm

Помощта дойде съвсем неочаквано, не само като тайминг, но и в лицето на "спасителя". Поне така си помисли Джервас, преди елфът да го хване здраво и така да го премести, че най-мъжественият бард на света щеше да се разпищи като най-малкото момиченце. Вместо това обаче стисна зъби, а лицето му почервеня от напрежението. Не се минаха и няколко секунди, когато, точно готов да изпсува всичките елфи, сега струващи му се не прекрасни създания, а истински чудовища, Годлийф беше прекъснат от задимяването на цялото помещение, най-вероятно отново по свръхестествен начин. Или елфата не знаеше какво прави, или някой друг бе решил да направи цирка пълен, но което и да беше бардът нямаше намерение да разбере. Възползва се от възможността и се дръпна настрани, но почти моментално беше хванат от другиго и задърпан обратно. "Какво, майка му стара, се случва днес?!" проклинаше поредицата от неприятности, в които се бе забъркал от началото на деня досега. И тъй като му беше омръзнало (а и физическата болка не помагаше) да се съпротивлява, просто остави елфите, или който там го дърпаше, да го изведат от хана, по възможност преди да си е изкашлял душата. А това щеше да се случи, съдейки по състоянието си, съвсем скоро.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Faust.



Брой мнения : 15
Репутация : 0
Join date : 06.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Нед Фев 10, 2013 2:45 am

Ръката му изпука няколко пъти, което накара Келеборн да стисне зъби силно, опитвайки се да не показва знак на мекушавост. Не искаше да изглежда слаб. А щом захвата на здравеняка се отпусна изцяло той бе готов да полети през входа на кръчмата, а и вероятно без да се връща тук много време. Да, ама не. Явно елфите не бяха на същата мисъл. Сега единствено го размятаха, заедно с онзи непознат нервак насам-натам все едно си играеха с нервите и на двамата. За разлика от другия бард, Келеборн не се бе съвсем оставил на подхвърлянията. Това обаче не значеше, че ще им тръгне на бой. В никакъв случай. Колкото и да му се искаше да се измъкне от това проклето място, нямаше намерение да го направи чрез сила.. и това бе не защото не искаше. На прага бе да се изплюе в лицето на всичките тези противни същества, да го прати по дяволите, ако ще дори да му коства живота. Но не с това беше спечелил репутацията си с годините, а по скоро с по-голяма прецизност в действията си. Така че успя да се овладее и последва другия чифт ръце, който го подхвана. Все още не му бяха отнети оръжията, така че ако магьосничката решеше да се развилнее още може би щеше да се измъкне изпод суматохата.


Последната промяна е направена от Faust. на Сря Фев 13, 2013 4:21 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Нед Фев 10, 2013 8:32 am

Джервас, Келеборн и двамата им нови "похитители" се измъкнаха бързо от пушека и в тъмното двамата бардове успяха да зърнат непознатите. Единият имаше голям белег на дясната буза, който общо взето съставяше впечатление за цялостната му визия и само по-наблюдателните можеха да забележат, че всъщност очите му бяха необикновено тъмножълти. Вторият изглеждаше млад с рошава коса, стърчаща навсякъде, а лицето му... Лицето му до сущ приличаше на това на Келеборн, направо сякаш с магия беше копирал чертите му. Двамата толкова много си приличаха, че сигурно дори родната майка на пирата щеше да се усъмни кой е нейният истински син.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sir Stanley Royce

avatar

Брой мнения : 14
Репутация : 0
Join date : 10.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Чет Фев 14, 2013 2:57 am

Джервас се озърташе неспокойно, но си трая, докато не се отдалечиха на прилично разстояние. Едва сега успя да огледа двамата малко по-добре и за голям ужас установи, че проблематичният младеж от кръчмата се е клонирал. Премигна няколко пъти и разтърси глава, за да провери дали не се е объркал, но изглежда не беше.
- Мамка му и прасе, вас една майка ли ви е раждала? - не можеше да скрие изненадата си, доста неприятна, между другото. След това, малко по-сериозно добави - И к'ви точно сте вие, че не ми стана ясно?

Наистина не му беше много ясно. Бавно започна да го полазва мисълта, че може би кръчмата, тази жалка кръчма, я бяха разрушили заради двамата, в чиято компания се намираха с другия бард. Имаше нещо гнило в тях, най-вече тая поразителна прилика на двамата младежи. Но все още бе замаян, освен това всичко го болеше, най-вече областта на гърдите, така че търпеливо зачака каквото и да е обяснение от когото и да било.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Faust.



Брой мнения : 15
Репутация : 0
Join date : 06.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Пет Фев 15, 2013 7:54 pm

Келеборн следваше съвсем спокойно ръцете, които го бяха хванали. За сега нямаше никакъв знак за враждебност, което го накара за миг да помисли, че някой им помага. Може би това наистина е било просто гигантско недоразумение и сега някой щеше да го измъкне от него. Тази мисъл му действаше успокояваща, защото ако с едно се отличаваше младежът, то беше позитивизмът му, който винаги си намираше място дори в най-неприятните ситуации. Реалността го обаче удари в лицето, когато накрая се спряха и музиканта успя да ги огледа хубаво. Кожата му пребледня като на някой запътващ се от отвъдното. Очите му стояха впити в клонинга му. Толкова се бе стреснал, че напуканите му и сухи устни не смееха да трепнат, докато той изпиваше с поглед случващото се. Стоеше като парализиран.
-К-к-как-во? - леко дрезгаво и пелтечейки проговори пиратът в момента, в който започна да се осъзнава. Вдигна ръце и потърка очите си, които бяха леко почервенели заради сумата прахоляк, които изядоха. Дрехите му бяха леко посивели също, а цигулката държеше здраво под ръка. Още му бе трудно да асимилира изцяло тази дяволия, въпреки че първото му предположение бе магия, което пък щеше да обясни много от случващото се. Проклетите елфи като за начало. Тръсна глава, сякаш надявайки се да се събуди, но ефект нямаше, а той все едно се гледаше в огледало.
-Кой сте ви-е? Обяснете --- се! - няколко въпроса бързо изхвърчаха от устата му и бяха главно насочени към свoето копие. Въпреки че шока още не бе изцяло измит, Келеборн вече беше поел пълен контрол над себе си и искаше отговори. А за подобен случай, то дано бяха много добри.


Последната промяна е направена от Faust. на Пон Фев 18, 2013 4:33 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Пон Фев 18, 2013 4:03 am

Онзи с белега на бузата разтърси Джервас за раменете, което му причини голяма болка, и излая:
- Ние сме идиотите, които решиха, че си струва да ви измъкнат задниците.
Двойникът на Келеборн, който очевидно беше причината за тазвечершните неприятности, стрелна спътника си с поглед и той моментално млъкна, въпреки че най-мъжественият бард хич не му харесваше. В кръчмата му се беше сторил жалък, но сега като чели в него имаше някаква заплаха.
- Вижте сега, аз съм Даниел и елфите ме търсят. Мисля, че е ясно защо погнаха теб, приятел. - той се обърна към пирата и поклати глава. - Преди известно време откраднах доста пари от тях. Излъгах и, че с тях ще им наема кораб и екипаж. Сега ме търсят навсякъде, а парите им отдавна ги изпих. Те искат злато или лодка.
Белязаният допълни:
- Освен това гадовете ни сложиха печати, с които ни следят. Затова знаеха, че сме в кръчмата. Лошата новина е, че и вие двамата имате печати, както и още няколко злощастни типа, които носеха дрехи, подобни на нашите. Сега и вас ще ви погнат.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sir Stanley Royce

avatar

Брой мнения : 14
Репутация : 0
Join date : 10.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Пон Фев 25, 2013 4:41 am

Дали заради болката или заради нещо друго, в продължение на минутка Джервас просто стискаше зъби и гледаше сякаш през грозното лице на белязания тип. Едва тогава го осени най-логичното, най-простото решение на проблемите му, а що се отнася до двойниците - те не го засягаха. По лицето му премина тръпка на ярост, но пулсиращият му гръб бързо го обузда и не позволи резките движения с ръце, които така или иначе щяха да доведат само до повече проблеми.
- Добре, значи всичко е ясно. - сравнително спокойно, но през зъби, изрече. - Сега ще ни махнете печатите и след това - по живо по здраво.
Повдигна едната си вежда и зачака странниците да направят каквото правят, че да освободят най-мъжествения бард от проклятието да го гонят шайка нервни елфи. А това, по скалата му на най-гадни преживявания, може би щеше да се нареди на трето място с рейтинг 8/10. Две деветки предхождаха евентуалната заплаха от маговете, а човек винаги трябваше да си има на ум, че може нещата да бъдат и по-зле, така че най-високата степен оставаше вакантна за края на света. Още нещо имаше да каже, след като не получи бърз отговор.
- Какво? Не очаквайте да ви благодаря. Вие ни набъркахте в тая каша така или иначе. - тъй като не си падаше мрънкало си замълча за нараняванията, които му бяха нанесени в кръчмата, нямаше да им иска обезщетение, стигаше му, че може да се махне надалече (така и така бе планирал да не стои повече в този град). Вместо това просто се свъси пак, потискайки новия импулс на болката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Faust.



Брой мнения : 15
Репутация : 0
Join date : 06.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Вто Фев 26, 2013 11:23 pm

На Келеборн все още му бе неясно всичко това. Разбра защо го преследват най-накрая, но защо, по дяволите, двамата с него изглеждаха толкова еднакво.
Преглътна, така че да съживи малко пресъхналото си гърло. О, какво ли не би дал за малко вино та да замаже тази ужасна жажда..Ама в каква каша само се забърка.
След като изчака непознатия бард, който също не бе хич доволен от положението, да се изкаже, младежът преглътна за пореден път и каза с доста дрезгав глас:
-Можете ли да махнете този печат? И също така не бих отхвърлил обяснение за това как двамата с теб сме напълно еднакви. Магия ли е това пак или някоя друга дяволия? - с последните два въпроси той заби поглед в клонинга си търпеливо чакайки за отговор.
Защо ли му бе да влиза тази вечер тук. Мислеше да се поразходи малко из града и може би да сграби нещо, ако му се отдаде възможност, но не.. Трябваше да се излакоми за още и ето какво си докара на главата. "ПРОКЛЯТИЕ!" - непрестанно си повтаряше пиратът, леко нацупен и доста ядосан. Колкото и да бе оптимистичен, този път съвсем го загази.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Сря Фев 27, 2013 8:46 pm

Даниел поклати глава разочаровано.
- За съжаление не можем да направим нищо по въпроса с печатите. Ако можехме да ги обезвреждаме, до сега сто пъти да сме махнали нашите. Сега имате две възможности - да бягате от тълпа разярени елфи (Тези тримата са само една част от групата ,която ни преследва.) или да ни помогнете да се справим с проблема. Случайно да имате кораб? Току виж елфите тръгнали към голямо съкровище, което си заслужава да се види. Ако разполагах с лодка или пари да наема такава, веднага бих тръгнал заедно с тях. Земни магьосници, каквито са те, рядко се навиват да тръгнат по вода, освен ако там не ги чака нещо голямо.

П.П. Оттук нататък чакаме и Венци да пише, защото се появява на територията на разрушената кръчма.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
malfi



Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Пон Мар 04, 2013 11:25 pm

Носейки се сред сбирщината от рицари и попове ... така де представителен орден, или там както се водеха, Грег първоначално обръщаше повече внимание на раздразнението и срама, които винаги му се нахвърляха когато "великия" вожд бе около него. Но след известно време то просто стана твърде очеизвадно. Дори до сега да си бе обяснявал всичко с природна стихия от божествен произход и въпреки че не го биваше в прекалено логическите загадки, Грег нямаше как да не подреди картината или поне рамката и.
Кръчмата му навяваше определени спомени свързани със едни от най-значимите му "служебни" задачи. А сега и тя бе спомен. (Да допреди 30 секунди, когато се озова пред отломките не мислеше, че точно тази кръчма може да му се стори сантиментална по какъвто и да е начин, но хората и загубата винаги са въртели доста нелогични взаимоотношения). Предполагаше се, че за днес се е нагледал на оръфани и поумачкани хора водени от паниката, но това тук му донесе едно ново ниво на изживяването. Някакъв човек приличаше на нещо цамбурнало от тостера в блендера, но въпреки това искаше да изчезне от тук. Любопитното бе, че се изнасяше право към площада от където сигурно все други хора се изнасяха във всякакви посоки. Отчето се отмести от пътя му, а когато отново се върна на избраното по-рано място хвана тоягата си по небрежно по-различен начин. И като цяло осанката му се промени към очакване за реакция. По принцип не харесваше елфите. Имаха твърде много богове (разбира се всички до един грешни) и странни традици. Но проблема на тези привлекли вниманието му не идваше от расата, а от странното им поведение. Да кажем, че му се виждаха някак прекалено непаникьосани. И целеустремени в странна посока.
Интересно какво ли търсеха? Но в присъствието на толкова много по-висши свещеници реши, че ще е уместно да не пита точно той.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Faust.



Брой мнения : 15
Репутация : 0
Join date : 06.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Сря Мар 13, 2013 1:37 am

Келеборн бързо се свъси. Не стига, че даваха малко обяснения, а и не отговаряха на най-очевадното - двамата клонинга. Силно се съмняваше той просто да изглежда така, без да е намесена някаква странна магия, освен ако нямаха роднинска връзка, но това също не му се вярваше. Преглътна яда и отново измъмри с, изтощен от паниката, глас:
-Добре тогава. Аз имам кораб. Но преди щастливо тримата да отпрашим искам да знам защо изглеждаш точно като мен. Честен отговор. След това ще си помисля дали да ви пусна да дойдете. Също малко повече информация за самите вас няма да е никак излишна-насочи строг поглед към двамата непознати, а след това се обърна и към Джервас, защото ако той също искаше да се отърве щеше да му се наложи да спазва няколко условия. Разбира се, че реши това за възможност да получи няколко отговора, но се колебаеше дали да пусне трима напълно непознати на кораба.
"На момчетата надали ще им се хареса" - беше първата му мисъл, но най-вероятно ако те се окажеха достатъчно добри да го послушат и да му дадат нужната информация, ще бъде достатъчно щедър да ги избави от лошата ситуация. Но дали отговорите щеше да се окажат достатъчно добри като изплащане не бе сигурно. Пирата си е пират все пак.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Пет Мар 15, 2013 3:25 am

/Моля, всички прочетете целия пост, защото ви засяга.

За Грегор:

Както винаги, Бъргън Шейн реши, че трябва да бъде водещата фигура от страна на църквата. С царствена осанка той отиде при елфите и ги попита на чист арис'абел.
- Вие ли използвахте магия? - само знаещите езика можеха да го разберат, а те не бяха много наоколо.
Елфата, която очевидно беше тарторка на групата, се обърна към свещеника на неговия език в знак на уважение:
- Да, ние бяхме. Надяваме се да не сме създали много проблеми.
- Да не сте създали много проблеми? - продължи Шейн на калири. - Вие разрушихте половината град! Какво си мислите, че правите?
- Търсим си правата.
- Какви права? Да предизвиквате земетресения?
- Имаме право да преследваме тези, които са извършили престъпление спрямо нас. В кръчмата имаше двама души, които откраднаха от нас голяма сума пари. Искаме си ги обратно.
Шейн се почеса по брадата. Тези елфи нарушаваха обществения ред, но имаха причина, пък и във войната тяхната раса беше на страната на Сантиния. Може би трябваше да им се помогне. Върховният свещеник се огледа и фиксира Грегор. Хвана го за ръкава на робата и го представи на елфите:
- Имате право. Това е Отец Грегор. Той ще ви помогне от името на църквата. Но моля, без повече земетресения, защото ще трябва да кажа на всички воини от Ордена да ви нападнат и да ви обявя за издирване.
Елфата погледна с недоверие Грегор. Не й се виждаше много стабилен, просто камък на шията.
- Ако искаш да си ми полезен с нещо. - изсъска тя на среща му. - Веднага идвай с мен да намерим гадовете. Не може да са далеч.
И така отчето беше завлечено да търси хора, които въобще не познава.

За бардовете:

Лицето на Даниел светна. Беше толкова близо до отърваването от елфите, колкото никога до сега. Дори беше готов да игнорира, че има двойник.
- Защо изглеждаме еднакво ли? Честно, нямам никаква представа.
Крадецът се огледа като плъх в трици. Явно предусещаше нещо.
- А за другото: На кратко, аз съм Даниел, както вече знаете, а това е братовчед ми - Виктор. От село ни пратиха тук да учим за ковачи, но така и не отидохме при майтора. Парите на нашите изпихме, станахме мошеници, забъркахме се с елфи. Това е в общи линии.

За всички:

Докато Даниел трябваше да се обяснява на Келеборн, Грегор и елфите намериха спотайващата се на съседната уличка четворка. Разярената руса красавица се нахвърли върху двойниците и започна да им крещи:
- Нещастници, не знам защо сте двама, не ми и пука, но си искам ПАРИТЕ!
Сега пиратът можеше да реши дали да излезе от ситуацията с оправдание или да предложи услугите си на мореплавател.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Faust.



Брой мнения : 15
Репутация : 0
Join date : 06.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Съб Мар 23, 2013 7:33 pm

Докато клонинга му се обясняваше, на Келеборн хич не му се вярваше, че това е просто случайност. Срещата със свое точно копие не е нещо, което спадаше към нормалното и го намираше за странно, че Даниел дори не го бе осъзнал. Взе да се ядосва, но повече време за въпроси и отговори не остана, защото ето че русата мацка от преди малко им се нахвърли като на плячка. Пирата се стъписа докато тя яростно нападаше с заплахи. Поне този път знаеше цялата история. Онзи глупак, заедно с 'немия' му братовчед са взели пари от елфи. ОТ ЕЛФИ! Знаеше, че глупостта бе често срещано явление, но толкова много не бе виждал. Дори като крадец, той самия не би направил нещо такова или поне не без план. Дали си заслужаваше да им помогне? Най-вероятно не. Та той е пират. Първо - те нямаха пари: напълно разорени крадци и пияници. Второ - въобще не си заслужаваше. Много щедра трябва да е наградата, за да има смисъл да си рискува живота.
-Чакайте, мадам. Този младеж е Даниел. А аз нямам нищо общо с него! - той сложи ръка върху рамото на клонинга си. В никакъв случай нямаше намерение да поеме ненужен риск.
-Ние двамата - посочи и другия бард - сме невинни. Нямам идея защото с този изглеждаме еднакво, но не го познавам. Той да си поема вината.
- леко изнервено продължи да се оправдава пиратът. Доста коварно, но такъв си беше Келеборн и надали заради двама пропаднали пияндурници щеше да се промени. Надяваше се елфката да му повярва и да го остави да си тръгне без много борба.
Но в случай, че номера не подействаше и русокоската реши да ги задържи и двамата, то тогава мнението му може би щеше да се промени.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
malfi



Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Вто Мар 26, 2013 12:16 am

Изведнъж Шейн се сгоромоли на земята, започна да се търкаля и да пищи. Не всъщност падна само на колене и започна да моли за помощ, но никой нито се осмели да му помогне, нито пък искаше. Рояк човекоядни-дъгоцветни термити се бе изсипал от земните недра и го поглъщаше кожата му, вътрешностите му и всичко магическо или божествено, което можеше да го предпази. А след като го превърнаха с спомен симпатичните насекоми се заеха да прекарат и елфите през същата процедура. Или поне тази, която така пренебрежително го бе помъкнала след себе си. Това бе най-миролюбивата картина от редица образи, които се формираха около и от мислите на отчето.
Права! Ако някой ти открадне нещо супер! Пребий го, изнасили го, кастрирай го и си вземи нещата. Но от кога това ти дава право да нараняваш невинни хора. И невинни сгради. Вместо да ги прогоним от територията на града, по възможност в тъмниците под нея, сега трябва да търча след задника на тази .... И той се заигра доста дълго да запълва многоточието в мислите си с най-различни думички.
Осъзнаваше, че тук се разиграват разни дипломатически ходове, само дето дипломатичността не му бе от силните страни. Дипломацията още по-малко, особено международната. И бе сигурен, че са му възложили тази задача заради онзи коментар на онзи събор. Определено подобен ход прилягаше на тип като "върховния вожд".
Преди известно време бе изказал гласно възраженията си към съюза с елфите и това кой на каква страна трябва да е в една война. На дългоухите гледаше като на рогатите. Вече бе осъзнал, че не можеш да нахълташ със свята армия и да опожариш ада или дори да го замразиш, или пречистиш. За това смяташе, че подобни създания трябваше да си стоят там където боговете им бяха отредили и да не се занимават с територията на Ксаня и децата и. Изпълнявайки нарежданията на Шейн се чувстваше почти греховно.
И без да се замисля, въпреки че осъзнаваше моща на точно тази елфа, а вече предполагаше и относно това колко е търпелива, изтърси:
- И толкова голямо предизвикателство ли са тези крадци за вас, че да има нужда от подобен ... спектакъл?
Като много от думите на отчето и този коментар можеше да се похвали поне с две страни. Все пак челната си оставаше да жегне елфата в посока некомпетентност. Силно се надяваше да не е хукнал след нещо чието преследване НАИСТИНА изисква катаклизми като причинените до сега.
И преди да получи ответна реакция от нея се бяха натъкнали на крадците, явно. Определено не изглеждаха като противници от класа изискваща земетресения. Бяха някак прекалено неугледни за това. Сякаш не им се бе изсипала цяла кръчма на главите.

В разговора на Грег отново му остана отговорната позиция да мълчи. Определено нямаше намерение да прави гръмки изказвания, че църквата е зад елфите. Уви, ако крадците не се вразумяха, щеше да му се наложи да предприеме действия във въпросната посока. Не смяташе да наруши заповедите на Шейн, колко и пъти да си го бе представял мъртъв през този ден. А и ако проблема с крадците се разрешеше, всичко щеше да се върне на място. Само дето този, който заговори не му се виждаше от най-схватливите и симпатични крадци, които беше срещал. Дори отчето бе разбрал, че елфата си иска парите и точка. Ако ще да и се наложи да мине и през малко момиченце смучещо бонбон. А за разлика от крадеца пред него, малките бонбонолюбителки криеха онази скрита мощ, която шайката мошеници на която се натъкна не притежаваше. Поне видимо.
Поне видимо ... глупако, не забравяй, че за теб всичко е само видимо. А костите ти добре знаят, често това не е достатъчно.
за това отчето продължаваше да държи тоягата си небрежно. Но по все тъка лош и някак заплашителен начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sir Stanley Royce

avatar

Брой мнения : 14
Репутация : 0
Join date : 10.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Пет Мар 29, 2013 5:07 am

Действието си разви толкова бързо, че Джервас не съумя да осъзнае напълно това, което се случваше. Може би защото не бе особено схватлив, а и сигурно главата му бе пострадала при рухването на кръчмата, той все още се оглеждаше с недоумение, подхвърляйки погледи ту към двойниците, ту към елфите. Досега не се беше обадил поради простата причина, че нямаше идея какво точно трябва да каже. Едно обаче му бе пределно ясно и на него настояваше.
- Вижте какво, - прекъсна размяната на реплики, заплахи, обиди, извинения и прехвърляния на вина - правете си каквото си знаете, аз изчезвам от тук. Нищо не съм откраднал, нищо не ви дължа...

И като стана дума за дългове, той рязко спря, изпъна малко гръб, изпъчи се, въпреки болката в ключицата, опита се да си придаде сериозен вид и повдигна едната вежда. Едно изпукване в гърба му беше напомнило нещо, което все пак можеше да извлече от ситуацията, предвид развилите се по този начин обстоятелства. Целият беше потрошен. Елфите бяха виновни... или може би Даниел, косвено. Все тая, някой трябваше да плати всичките тези щети. В лицето на духовника, защото Джервас респектираше клира поне малко (може би най-вече когато му бе угодно), бардът видя възможност да получи справедливост. Беше готов да преглътне малко гордост, защото му бяха съсипали деня, но ако му платяха с малко жълтици щеше да може да излекува гърба си с пиво след няколко часа. Или може би един час. Показалецът на дясната му ръка зашари между ушатковците и "избавителите" му.
- Слушайте, отче, тия ненормалници срутиха цяла сграда върху ми, гонейки ей тези двамцата. Не ме интересува какво ще правите и как ще се разбирате, обаче някой от тях трябва да ми плати за нанесените вреди, нали? Изпотрошиха ми кокалите! - едва успя да довърши и стисна зъби, защото болката отново го проряза. Искаше му се просто да седне някъде и да зареди организма си с малко винце или бренди. Ох, как благо звучеше...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   Чет Апр 04, 2013 4:46 pm

Елфата се обърна към Грегор и го стрелна с поглед. Не й харесваше това, че й пращаха такава мижитурка за държавен защитник. Не че тя въобще имаше нужда от такъв.
- Щяхте да разберете смисълът на действията ми, ако знаехте защо ми трябва кораб, отче. - за съжаление русокосата не знаеше, че Келеборн разполаша с хубава шхуна и екипаж в комплект. - Но веднъж кажа ли, или всички тръгвате с мен, или ви убивам. - заплаши тя.
Магьосницата вдигна жезъла си и около групичката се образува защитен балон с жълтеникав цвят.
- Сега никой няма да ни чуе и мога да говоря.
Сякаш леко разколебана, елфата се огледа наоколо, но продължи:
- Навътре в морето, близо до бреговете на Сантиния се крие нещо. В Храмовете на Айгън се говори, че там е погребана Истинската магия. Доскоро тиха и спокойна, ние, елфите, усетихме, че тя се завръща. Корабът ми трябва, за да отида там и да я открия. Е, с мен ли сте или искате да умрете? Никой няма да се измъкне жив, ако ми откаже, дори вие, отче.
За най-мъжествения бард вече не оставаше възможност да си тръгне, поне не на два крака и дишащ.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Кръчмата в покрайнините   

Върнете се в началото Go down
 
Кръчмата в покрайнините
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Играта :: Сесия №1-
Идете на: