Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Всеки се променя, независимо дали това става в краткия миг на човешкото съзряване или във вековното помъдряване на елфа. Знанието е тежко бреме, а безсмъртието - наказанието, което трябва да изтърпиш, за да получиш знанието.
 
ИндексГалерияПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход

 

 Централният площад на Холанар

Go down 
4 posters
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Разказвач

Разказвач


Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 33
Местожителство : София

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyСъб Яну 19, 2013 5:46 am

Слънцето се беше скрило едва преди петнайсет минути и студът вече започваше да се усеща. На бесилката, издигната в средата на площада, с главата надолу висяха трима души. Бяха ги завързали едва тази сутрин и се очакваше да стоят така поне още един ден преди телата им да се предадат на бавната ужасяваща смърт, която фанатичните свещеници обожаваха да присъждат. Хората спокойно се разхождаха около подиума и не обръщаха внимание на молбите на живите мъртви. От няколко години бесилката не беше оставала празна за повече от седмица и гражданите вече бяха свикнали с присъствието на осъдените и инквизиторите, които постоянно ги пазеха, дори докато бяха здраво завързани за глезените.
Грегор пристигна с вечерната смяна. Той и още двама мъже, облечени в синьо, се качиха на подиума и изпратиха с почтителни жестове почти заспиващите старци, които винаги назначаваха следобед, за да не им се наруши режима на сън.Свещеникът се подготвяше за поредната скучна нощ, но не знаеше колко много греши.
От църквата излезе възрастен мъж с гола глава и повече бръчки, отколкото възрастта му предполагаше. Той тъкмо излизаше от една от обичайните малки дневни служби и нарочно се завъртя покрай подиума, за да го видят по-добре свещениците. Въпреки че отдавна го бяха приели, той не можеше да изтрие от съзнанието си рефлекса да се показва като добър последовател на Ксаня.
Изведнъж земята се разтресе. Объркани, хората залегнаха на земята и покриха главите си с ръце. Първичният инстинкт накара Падишар да направи същото, но за разлика от останалите той беше твърде близо до бесилката, която благодарение на товара си, се залюля и падна с трясък. Дървените стълбове се отчупиха и се сгромолясаха на земята. Един от тях се стовари върху нещастния кралски историк и затисна лявата му ръка. До него лежеше трупът на осъдения с размазан в паважа череп.
Върнете се в началото Go down
malfi




Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyНед Яну 20, 2013 12:42 am

Грег се подготви за поредната отегчителна смяна. Не обичаше насилието, поне през повечето време, но в тези публични екзекуции намираше само загуби от всички естества – времево, на усилие, личностно – имаше нещо приятно в интимността на изтезанията, въпреки че извън дебелите стени не си признаваше колко много е то и дори религиозно. Прекалено честите и протяжни публични екзекуции губеха ефекта си над населението. А и без това отчето мислеше, че има къде по-ефективни методи за това.

Да, насилието и ползите от него си оставаха за онези, или други четири стени. Тук – това бе просто досадно задължение срещу което не се противеше.
Бе такова допреди демонстрацията на вяра да се превърне в такава по анатомия. След като се окопити и „реши“ да не пада, буквално и в паника, Грег се огледа. Първото което му направи впечатление бе физиономия още по-сбръчкана заради летвата върху ръката и. Без да обръща на мъртвеца прекрачи покрай тялото и се опита да отмести гредата. Първо щеше да пробва сам, но правейки го вече се оглеждаше за реакции от страна на колегите си.
Все пак една от задачите му бе да се грижи за децата на Ксаня.
Върнете се в началото Go down
Inspirational Potato

Inspirational Potato


Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyНед Яну 20, 2013 4:06 am

Падишар отминаваше със спокойна и хладнокръвна крачка край цивилните, пробиваше си път към бесилката и се владееше перфектно: лицето му бе застинало в добре тренираната от него маска и ни тревога, ни недоволство можеха да прозрат отвъд мрежата от бръчки. Но истината бе, че вътрешно той негодуваше срещу това, което виждаше в очите на холанарците, или по-точно – срещу това, което видимо отсъстваше у тях. Съчувствие. Вместо това в душите им властваше равнодушие и хлад. Бяха привикнали към ежедневните демонстрации на вяра и хората вече ги смятаха за нещо нормално.
Ала той не беше като другите. Той не можеше току-така да отмине чуждото нещастие със сведена глава, и не можеше да остане глух за молитвите на осъдените, може би защото всеки път, когато минеше край бесилката на площада, тихо гласче непрестанно му напомняше, че това сега можеше да бъде той. Седеше и ги гледаше в очите - отчаяни, безпомощни погледи, изпълнени със страх и болка, и със съчувствие се молеше за тяхната милост, за бърз край, лишен от унижението с дни да висиш като парче месо, плюто от мухите и напечено от жаркото слънце, с глас прегракнал и без ни един слушател. Молеше се и за тези, и за следващите, и за тези след тях по същия начин, както се бе молил за клетниците миналата седмица.
И като че в едно с мислите и надеждите му, земята се разтресе и крехката постройка се сгромоляса на земята с трясък, изгубен между звука на суматохата – писъци на страх и ужас, викове назоваващи загубени от погледа роднини, крясъкът на птици в далечината.
Падишар изкриви лицето си от болка, отразена върху всяка една от бръчките на лицето му и преди да усети се намери лице в лице срещу мъртвеца. Ръката му пулсираше, очите му веднага се спряха на късовете разранена плът на непознатия, а после попаднаха върху празния поглед, където само допреди мигове бе свил гнездото си страха, а върху кожата си усещаше топли пръски чужда кръв. Мирисът на пот го блъсна в лицето. Момент на паника го обзе и той отчаяно заблъска по гредата, за да се освободи, но бе твърде безсилен, за да я отмести сам – дори с дясната си по-силна ръка. Ругатня на родният му език се изцеди от устните му.
Върнете се в началото Go down
Разказвач

Разказвач


Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 33
Местожителство : София

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyНед Яну 20, 2013 5:52 am

След труса на площада настъпи абсолютна паника. Всички се разбягаха наляво-надясно, а малкото запазили самообладание се втурнаха да помагат на тези, върху които се бяха стоварили разни камъни, саксии от високите прозорци и други отломки. Сам Грегор не можеше да помръдне дървото, но останалите свещеници му се притекоха на помощ и заедно успяха да отместят гредата. Ръката на Падишар вече беше свободна, но изглеждаше доста зле на външен вид - леко побледняла от лакътя надолу и неестествено извита.
Върнете се в началото Go down
malfi




Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Яну 22, 2013 9:01 pm

Грег така и не погледна стареца в лицето. В момента ръката му бе далеч по ... интересна.
- Старче, не мърдай много. Можеш да си направиш голяма беля. До няколко минути някой ще те закърпи.
Лицето на свещеника не предполагаше успокоителни или емоционални форми, но пък и лишени от окраса, думите му си оставаха достатъчно верни. Лечители или проповедници работата на свещениците бе да се грижат за тези приели Ксаня за своя майка и закрилница. От тях се изискваше да реагират първи в подобна ситуация.

Грег се изправи до отместената на страни греда. Опита се да възприеме случилото се по цялостно докато разтриваше хлътналото си слепоочие с два пръста. Пулсираше, не толкова от адреналина, колкото заради напъните около отместването на гредата. Искаше му се да разтрие и кръста си, но се въздържа. Хвърли поглед на сградата, който проверяваше за щети или други изпаднали в неизгодна ситуация. Метна още няколко около себе си, но основно чакаше. Искаше да види дали стареца ще го послуша, както и реакцията на "колегите си". Повечето свещеници имаха медицински познания, в една или друга степен, но последното което Грег искаше бе да се опира до неговите. Дори по-малко от това труса да повтори (разбира се това е едно от онези желания, които бързо се обръщаха в момента на реализирането им). Ако и другите от патрула се окажеха със същите претенции просто щеше да изтича за помощ.
Върнете се в началото Go down
Inspirational Potato

Inspirational Potato


Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Яну 22, 2013 10:46 pm

Още щом усети, че тежката греда вече не притискаше ръката му, Падишар с болезнен стон чевръсто се изправи – доста по-чевръсто, отколкото се предполагаше от мъж на неговата възраст. Но страхът и безпомощността, които бе изпитал, и омразата и презрението към тези, пред които ги бе показал, бяха способни да окрилят дори най-състареното тяло, та дори и с цената на болезнени шипове в кръста, коленете, а за ръката да не говорим.
- Няма нужда, добре съм, благодаря. – излъга неубедително историкът, че и толкова рязко, сякаш на върха на езика му имаше не благодарност, а отрова. Паралелно с това спусна внимателно ръкава си, за да прикрие от останалите свещеници в какво отчаяно състояние се намираше ръката му. Не чак толкова успешно, колкото си мислеше той, обаче, защото, ако вече не бяха видели раненото място, то болезнената му физиономия и сковаността на неподвижния крайник можеха да подскажат дори на слепец и глупак, че нещо там не бе наред.
Добре, че не е дясната, помисли си инатливият старик и се затътри с бавна крачка към болницата, като всяка следваща стъпка ставаше по-мъчителна. Бе готов с тридесет минути отгоре, че дори и час, да трае болката, силна дотолкова, че даже му причерняваше. Бе готов на всичко, само и само, за да не повери себе си на тези предрешени пепелянки и убийци, та дори това да означаваше, че трябва да хапе устната си до кръв. Все пак предпочиташе вместо на свещениците, да разчита по-скоро на лекарите и сестрите в болницата, които бяха положили клетви, грижеха се за пациентите си и даваха всичко от себе си - с магия или не - а не ги давеха, не ги разпъваха, не изгаряха телата им и не режеха ленти от кожата им, за да ги убедят във вярата си.
Върнете се в началото Go down
Разказвач

Разказвач


Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 33
Местожителство : София

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyСря Яну 23, 2013 2:54 am

И точно когато всеки тръгваше да си върши работата след труса, последва втори, по-силен от първия. Това беше странно за обичайните земетресения, а още по-странна беше ослепителната светлина, която проблесна за миг в небето някъде на север.
Върнете се в началото Go down
malfi




Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyПет Яну 25, 2013 9:02 am

Важен факт за отчето:
За човек живеещ в свят пълен с магия, в който боговете нерядко се разхождат непринудено из между поданиците си, Грег приемаше чудатостите доста нормално. Всъщност по най-нормалния за хората начин – отрича ги стабилно и упорито докато не му се наврат в носа, та чак към дробовете. Разбира се вярва в чудеса. Просто бе от онези дето видят ли вол, хеликоптер или каквато и да е друга разновидност на стария виц веднага ще се хване за него и ще е сигурен, че го е пратила имено Ксаня. За това когато забеляза светлината, разбира се пропусна частта че е наопаки, се зачуди с какво е заслужил гнева на богинята си. А може би това бе напор на Енеш или още по-големия трън? Земетресение + буря! Я пробвайте вие да спасявате поклонници с натежало и подгизнало расо!

Тъкмо беше отворил уста, но я затвори и почтително изчака труса да го подмине. След това я отвори отново.
Междувременно се бе позиционирал, така че нищо, което не е паднало при първия трус, да не може да го връхлети по главата и наблюдаваше отминаващите го от всички страни хора. Един от първите уроци, които бе научил в църквата гласеше: паниката е полезно оръжие, но може да има поне 14 остриета. Сега дори и по-флегматичните обитатели на града нямаше как да не обърнат поисканото от земята внимание и всеки се изнасяше на някъде. Трябваше точно един да се разкрещи и за край на света или поне за преждевременен масов гроб.
Но след като не намери никой толкова гласовит, поне за сега, Грег реши да се върне към старчето. Настигна го с няколко крачки, избута някакъв неадекватен тип преди да са се блъснали и когато устата му се оказа отново отворена подвикна из зад тила на сбръчкания:
- Да, добре е. Ще ти осигури цяло състояние от просия. И все пак те съветвам да я излекуваш. Ела в църквата – или по-скоро край нея, Грег не вярваше някой в града все още да се намира между четири стени по свое желание – не е време за игри на доверие.
Гласът на отчето ставаше все по-твърд, макар все още сив.

Важен факт за Падишар: Колкото и каквото и да правеше за много от хората тук чертите му щяха да шепнат първи. Тези хора винаги щяха да търсят и най-малкото действие, което да превърне шепота в глас и това щеше да е достатъчно за ответна реакция срещу „пропагандата“. А отец Григор бе именно от тези хора. Когато го спасяваха отчето дори не бе погледнал лицето му, но след това бе имал достатъчно време за това. Според пясъчния часовник на мнителността времето не бе изтекло.
Върнете се в началото Go down
Inspirational Potato

Inspirational Potato


Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyНед Яну 27, 2013 12:19 am

Щом втори трус разтресе небето и земята със светлина, сторила му се по-ярка и силна от безпощадното сссикско слънце, Падишар остана благодарен, че разумно бе избрал тази пътека, която заобикаляше от далеч високите сгради и старите постройки – сега с потенциал да се превърнат в същински гробници на стари и млади. И въпреки че този път нямаше дървени или каменни отломки, които да го премажат или затиснат под масата си, някой от живото стадо паникьосани хора все пак успя да го блъсне и да закачи лявото му рамо, което коства на историка най-малко изтръгнат от устните вик – проклятие смесено с болка и гняв, и завършило след това с тихо и недоволно ръмжене. От хладнокръвието и спокойствието, които си бе наложил по-рано пред бесилката, не бе останала и следа.
Трусът отмина, а той се подпря по-стабилно на бастуна си, докато се съвземе. Затвори очите си за миг и дишаше бавно и дълбоко в опит да притъпи болката си, но в съзнанието му още гореше ярко светлината отпреди миг, а с нея и всеки чужд вик, и болезнените импулси в ръката му. Главата му щеше да се пръсне, усети, и може би, ако не беше главоболието, в момента, освен страха и болката, вниманието му щеше да бъде разкъсвано и от любопитство на какво точно се дължаха тези необичайни явления.

Отвори очи и се обърна раздразнено към отеца, когато осъзна, че той говореше на не някой друг, а на самият него. Искаше му се да го залее с обвинения и въпроси, да го нападне и изгони с проклятия, а ако и това не проработеше – да го умолява просто да го остави да се оправя сам, просто защото не е длъжен да отговаря за останалите, камо ли за един пришълец. Но всичко това той преглътна, думи, които заседнаха в гърлото му и които му се сториха по-сухи от престоял къшей хляб. Можеше да откажеш веднъж на свещеник, но в случай, че той настояваше, не бе благоразумно да му отказваш втори път – страхуваше се твърде много от резултата.
- Така да бъде. – отвърна и кимна отсечено, и „едва убеден“ тръгна подир фанатика с по-начумерена и вкисната физиономия от всякога…
Свещеникът обаче трябваше да знае, че това, че Падишар го бе послушал по принуда, не означаваше, че щеше да му хареса пък!
Върнете се в началото Go down
Разказвач

Разказвач


Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 33
Местожителство : София

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyНед Яну 27, 2013 5:14 am

Грегор официално можеше да се погрижи за непознатия старец, но дали искаше да използва собствените си медицински умения? Наоколо имаше доста хора, които крещяха разни неща за апокалипсиса, а останалите свещеници бяха заети да ги успокояват, макар че на лицата им се четеше същата уплаха. По-опитните от тях, разпознали източника на бялата светлина, се бяха скупчили пред църквата и си шушукаха. След кратко съвещание те влязоха в сградата на "Орденът на Ксаня" въпреки че не беше най-разумното нещо да се стои вътре по време на серия от трусове.
Върнете се в началото Go down
malfi




Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Яну 29, 2013 2:31 am

Грегор изпухтя замислено и погледна към небето в търсене на малко свободно пространство. И щеше да види, че буря не се задава ако не го бе направил само мислено, а след това изпрати бърза молитва към Ксаня. Той помоли стареца да му покаже ръката си. Когато отметна настрана останките от ръкава се оказа, че без тях изглежда още по зле. А от такъв тип гледки Грег разбираше, при определени обстоятелства дори му носеха удоволствие.
- Боя се, че малко ще те заболи старче, но след това ще си по-добре.
Грег намести костите. Опитваше се да го направи максимално бързо и безболезнено. Е, знаеше, че със сигурност няма да е така. Стареца имаше съмнителен вид, но това не значеше, че заслужава болка, засега. В медицинските уроци не го биваше, но анатомията се бе оказала полезна не само при лекуване. Антиподи? Кога изобщо се оказват противоречащи си неща, а не просто страни. Това което последва след това можеше да разочарова всеки фентъзи маниак. Грег отново бе обърнал цялата си същност и концентрация към същество, което дори можеше да не го чува (за разлика от автора Грег не проявяваше такива подозрения и вярваше, но какво друго може да прави едно отче), но това не доведе до никакви сияния, облаци, пламъци или конфети. Дори нямаше миризма. Единствено Падишар можеше да усети ускорената регенерация на плътта си, станала видима в най-буквалния смисъл на думата.

Свещеника знаеше, че нещата не опират само до промяната на плътта, но бе оставен без избор. Паниката за която подозираше бе закъсняла съвсем малко преди стареца да може да си отдъхне. Ако не от болките, поне от досадните свещеници. Но сега, поне доколкото Грег се ориентираше във визуалната шумотевица, всеки от хората на църквата бе зает. Налагаше се или да го излекува, или да го отпрати към болницата. Най-вероятно там паниката щеше да се е настанила дори по-удобно.
Не му бе убегнала и "оперативката", но това можеше да изчака няколко минути докато се погрижи за стареца.
Върнете се в началото Go down
Inspirational Potato

Inspirational Potato


Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyЧет Яну 31, 2013 2:26 am

Падишар замислено въртеше поглед, стискаше зъби и устни, и се стараеше да мисли за всичко друго, но не и за това, което се случваше в момента. Мисълта за насилственото лечение и болката, която то носеше, историкът се опитваше да прогони с тревогите за дъщеря му и семейството й, а присъствието на свещеника, който с явно нежелание третираше ръката му, се опитваше да преглътне с любопитството си – сладко като мед и почти толкова живо, колкото и когато бе младо момче, още съвсем в началото на пътя си. В крайна сметка второто надделя в борбата за властта над мислите му.
- Вие какво мислите, отче? Съгласен ли сте със селяните? Краят на света ли чука на вратата? – попита най-накрая чужденецът, като за пръв път от срещата им на бесилката, погледна лечителя си в очите, ала по-скоро с надменност и насмешка в погледа, отколкото с уважение към него и мнението му. Старецът обаче се постара да прекрати контакта помежду им бързо, като отправи погледа си към посоката, от която бе дошла ярката светлина.
Познаваше тази част на града. Беше живял там известно време, още в зората на живота си тук, съвсем скоро след като бе емигрирал, ала краткото време бе достатъчно, за да си изгради представа за мястото – свърталище на отрепки, където улиците миришат на урина, а обитателите им дори повече. Кръчмите бяха препълнени ден и нощ с пияници, разбойници и всьо, що можеше да се определи като утайката на едно общество. Пиенето беше евтино и некачествено, жените им също и, несъмнено, там постоянно имаше конфликти, боеве и премълчани убийства. Последната част го глождеше най-силно и прояждаше разсъдъка му със съмнения.
Да, може би за едно щеше да се съгласи със свещеника – това явление определено не беше естествено, тъй като градът нито се намираше в сеизмична зона, нито земетресенията биваха придружавани от неестествена светлина, по нищо не приличаща на обикновена светкавица, например. Но Падишар, за разлика от сляпо вярващите, не мислеше, че боговете участват толкова активно в съдбата на хората, колкото на тях им се искаше да вярват, нито пък в това, че всеки порив на вятъра, всеки дъжд и лъч слънце са пратени собственоръчно от великата Ксаня. Или Енеш, или Леенайя - името далеч нямаше значение.
Не, той търсеше причините другаде, умът му щракаше, прехвърляше различни идеи и сценарии, но в крайна сметка стигаше винаги само до едно единствено заключение: магия.
Върнете се в началото Go down
Разказвач

Разказвач


Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 33
Местожителство : София

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyЧет Яну 31, 2013 5:13 am

Отчето успя да излекува ръката на Падишар. Въпреки че уменията му бяха доста скапани, една проста фрактура не можеше да му се опре. Друг беше въпросът какво щеше се случи на имигранта в идните дни. Грегор вече беше свободен да отиде при останалите свещеници в Ордена, ако мислеше, че може да ги намери (Те със сигурност вече бяха някъде навътре в сградата-лабиринт).
Върнете се в началото Go down
malfi




Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyНед Фев 03, 2013 10:38 pm

Когато погледите им се срещнаха, май се случи за първи път, хладните очи на Грегор погълнаха погледа на стареца с пълна равнодушност, макар все по-малко да го харесваше. Чертите на Падишар бяха едно на ръка, събуждаха внимание, но границата бе поставена до това и не смяташе да я преминава пръв. Все още помнеше какво е да се биеш с чуждите предупреждения. Очите на стареца те бяха друга категория - в тях можеше да види чисто предизвикателство, при това без да преувеличава особено. Е ако не друго вече не му бе гузно, че го е излекувал.
- Ако това е краят на света, значи боговете са лишени от чувство за драма. Все още не съм сигурен какво е ... но смятам да разбера.
Работата му със стареца бе приключила (засега), наоколо имаше достатъчно монаси отдали се на опити за справяне със суматохата, така че на него оставаше да настигне "обединения църковен мозък". За отеца, попропуснал светлината, всичко все още бе на ниво природно бедствие и нуждата от такова събрание го озадачаваше. При това в сграда! Бе сигурен, че още преди поколения тогавашните монаси са направили всичко възможно да изградят на Ксаня най-добрата земна обител, но все пак логичната част на съзнанието му, която обикновено пренебрегваше, се опитваше да проговори.
- Довиждане старче и внимавай. Всеки дар си има цена. Пази се - последните думи бяха подхвърлени от няколко крачки в посока към църквата и съдържаха по равни дози заплаха и искрено предупреждение.

Грег бързаше към ордена, но без да променя стандартната си походка на ледник. Сякаш никога нямаше да поеме риска да се изпоти. Искаше да настигне останалите. От години кръстосваше тунелите и залите на храма и именно затова знаеше, че не бива да се бави. Но въпреки това не мислеше, че ще му избягат. Събери шайка монаси пред важен въпрос в коридор. Сега само се заслушай в шепота и ще почнеш да си мислиш за лавини.
Върнете се в началото Go down
Inspirational Potato

Inspirational Potato


Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Фев 05, 2013 3:24 am

Падишар разтри ръката си с дълбоко загнездила се мнителност в очите. От дълго време не бе усещал ефекта на магията върху себе си – може би от последния път, когато някакви „националисти“ го бяха сгащили някъде по улицата с юмруци, тръби и каквото друго намерят, ала това бе преди много, много време, не повече от 5 години след пристигането му в Сантиния. От тогава се научи кои места са по-безопасни, както и да подбира пътя си така, че да минава на по-населени места. От тези години насам можеше да се похвали с това, че нямаше ни счупени кости, нито насинени очи, нито натъртени места по тялото му – нищо, което да изисква по-сериозно третиране от самото време, различни билки и други народни лекове. И напълно естествено, беше отвикнал. Беше забравил как за няколко минути костите се възстановяваха по-добре, отколкото биха могли за няколко месеца и сега му бе почти непривично колко бързо бе изчезнал неестествения цвят, който бе придобила кожата му, и колко бързо бе възвърнала старата си форма ръката му, с възстановена почти като нови кост и плът.
Раздвижи пръстите си, китката, а след това и цялата ръка, трябваше да си признае, с известна доза доволство от крайния резултат. Въпреки това един жест, проявен по-скоро от задължение, отколкото от състрадание, не означаваше нищо и Падишар изпрати Грегор с хладна вежливост и нетърпение.
- Ще се пазя аз… - започна да си мърмори чужденецът, когато вече бе сигурен, че отецът е на такова разстояние, че единствено прилеп би могъл да различи думите му в тая суматоха. – Вие да не сте ми пред очите, пък аз тогава няма от какво да се пазя. Ще ми натрива жестовете си в очите ми той, ха-а… Негодници.
След което спусна като че ли с бойна готовност ръкавите си и с достолепна крачка се затътри към дома си, като през това време не забрави за нито минута добротата на свещеника, която ту на ум, ту на глас – както дойде - проклинаше.
Върнете се в началото Go down
Разказвач

Разказвач


Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 33
Местожителство : София

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Фев 05, 2013 4:54 am

Тъкмо когато Грегор понечи да догони останалите свещеници, те го пресрещнаха на излизане от сградата на Ордена и изглеждаха много забързани. Масата сини роби се беше смесила с поне двойно повече рицари в леки брони с плетени ризници отдолу. Всички се бяха запътили към конюшните на Ордена, в които можеше да се влезе само отвън. В тълпата свещеникът успя да види едно познато лице, но то сякаш бе забелязало него преди това. Една хубава червенокоса леко пълна жена се затича към Грегор и го хвана за ръкава:
- Хей, всичко ще изпуснеш! Някакъв идиот използва мощна магия в квартала на разбойниците. Интересното е, че не прилича на черна. Сега отиваме натам...
Жената сякаш нямаше намерение да спре да говори, но трети трус прекъсна бързата й задъхана реч. Този път беше по-страшно от предишните два. Камъните на сградите започнаха да скърцат и от съседните улички се чу падане на сериозни конструкци. Статуите на църквата и сградата на Ордена се разглатиха заплашително. Може би дори монолитното строителство на Холанар си имаше граници на издръжливост.

Грегор, хвърляй зар дали нещо ще те улучи:

6 и 5 - няма ти нищо
4 и 3 - леки наранявания
2 и 1 - тежки наранявания

Докато вървеше по тесните улици на града, Падишар усети третия трус, още по-силен от предния. За съжаление позицията му не беше особено добра този път, защото сградите на Холанар почти се здрависваха през калдаръмения паваж и балконите им не бяха от най-стабилните. Камъни и части от парапети започнаха да падат, красиви украси отпреди векове изчезваха за секунди при срещата си със земята. Дори една близка до историка стена се напука и изхрущя.

Падишар, хвърляй зар дали нещо ще те улучи:

6 и 5 - леки наранявания
4, 3, 2 - тежки наранявания
1 - травма на главата с кома
Върнете се в началото Go down
Inspirational Potato

Inspirational Potato


Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Фев 05, 2013 5:02 am

...
Върнете се в началото Go down
Блага




Брой мнения : 0
Репутация : 0
Join date : 19.12.2014

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Фев 05, 2013 5:02 am

The member 'Inspirational Potato' has done the following action : Хвърли зар

'6 стенен зар' :
Централният площад на Холанар 5-1
Върнете се в началото Go down
malfi




Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Фев 05, 2013 5:21 am

...
Върнете се в началото Go down
Блага




Брой мнения : 0
Репутация : 0
Join date : 19.12.2014

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Фев 05, 2013 5:21 am

The member 'malfi' has done the following action : Хвърли зар

'6 стенен зар' :
Централният площад на Холанар 4-1
Върнете се в началото Go down
Разказвач

Разказвач


Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 33
Местожителство : София

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Фев 05, 2013 5:37 am

Падишар, имаш цепната вежда, леко комоцио и повърхностни рани (охлузвания и синини).

Грегор, ти имаш пукната кост на дясното ходило, навехната дясна китка, пукнато ребро и повърхностни рани.
Върнете се в началото Go down
malfi




Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyСря Фев 06, 2013 11:33 pm

Грегор потръпна. Нямаше октоподи или други гадини по корема, но близост или докосване от тази жена винаги го караха да потръпне. Какво пък човек не можеше да е праведен във всяко отношение. А и нея само я искаше, може би за това пък я искаше много и силно. Но това, че и тя бе от църквата я правеше много по-различна от другите жени които искаше и евентуално имаше.
Но този път любовните - глупости - дилемите на желанието му бяха насметени набързо.
Наличието на рицари го накара да се осъмни за пръв път в ставащото. Това да тръгнеш брониран - било то леко или не - бе решение дори по глупаво от това да се пъхнеш в сграда измежду трусовете. Причините? Щеше да ги разбере по късно.
Тъкмо след като го помъкнаха на някъде изгуби представа за време и място за миг. Всъщност мига продължи около 38 секунди. Каменен лебед, част от фриз се бе стоварил право върху главата му.
Когато понечи да стане изпищя, почти, в действителност просто изруга гръмогласно. Болката пронизала кракът му. Коя ли част печелеше надпреварата за инквизиция на инквизитор, кракът или главата? Е втората поне водеше по допълнителни ефекти - бучене, кънтене и трудно концентриране на погледа, породено главно от струята кръв стичаща се по единия му клепач.
За момент остана в полуседнала позиция и забърса кръвта с ръкава на робата. Напразно, веднага започна да се стича нова. Дори не разбра от къде му е дошло, нито пък как е наранил кракът си, но сега нямаше време да мисли за причините. Нито пък да се моли, което щеше да го учуди ако имаше време да обърне внимание и на този факт. Просто искаше да спре болката, но и останалите бяха в положение сходно на неговото. За това просто наполовина допълзя наполовина докуцука до жената, която видимо бе в положение близко до неговото.
- Това ми идва в повече! Как си, тоест колко зле си?
Надяваше се поне част от църковно рицарската група да са в състояние да помогнат и мобилизират останалите. Докато ровеше нещо във кесията на колана си погледа му се плъзна по парчетата стъкло и каменна декорация и стигна до масивна глинена саксия разбита на едри парчета. Трябваше да се отдалечат от сградата преди да ги е застигнал нов трус.
Върнете се в началото Go down
Разказвач

Разказвач


Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 33
Местожителство : София

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyПет Фев 08, 2013 9:17 pm

Хубавото на ситуацията на Грегор (ако въобще можеше да има нещо хубаво) беше, че наоколо имаше много свещеници, повечето от които имаха задълбочени познания в лекуващите магии. Тези, които като по чудо се бяха отървали без нищо, веднага се втурнаха да помагат на събратята си, въпреки че щяха да изхабят доста от енергията си още преди да стигнат до източника на неприятностите. Те така и така нямаха кой знае какви бойни умения, но рицарите щяха да се нуждаят от подкрепление, особено ако на територията на града имаше повече от един маг, който можеше да произведе заклинание, предизвикващо трус.
Червенокосата жена се повдигна на ръце и погледна Грегор. На пръв поглед нищо й нямаше, но очите й се движеха неспокойно във всички посоки, а по врата й се стичаше тънка вадичка кръв.
- Аз не виждам! - уплашено изцвърча тя, като някое мишле, хванато в капан.
Върнете се в началото Go down
Inspirational Potato

Inspirational Potato


Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyНед Фев 10, 2013 6:09 pm

Ако устата не му бе заета със завалени ругатни, а умът – замъглен, дезориентиран и не в цялата си сила, Падишар сега навярно щеше да се самообвинява, че не бе постъпил разумно, както по-прилягало на учен човек с не малък опит зад гърба си. Не знаеше какво го бе прихванало, когато избра да стигне до дома си, движейки се по-скоро като заблудено животно из тесните улици, и сега това му се връщаше тъпкано. Не усещаше ума си под контрол, не възприемаше информацията ясно, беше му замъглено, виеше му се свят и усещаше как му се ще да повърне и освободи червата си някъде в близост. В суматохата изпусна някъде бастуна си, но сега се разбра, че на чужденецът той не му бе и нужен, за да ходи. И не, това не беше чудотворно изцеление на колената и ставите му. Краката, като изключим синините и натъртените места засегнали и други части от тялото му, бяха достатъчно здрави за възрастта му, ала в точно този момент историкът предпочиташе да има здрава опора и затърси с ръце стената, докато си поеме дъх, докато дойде на себе си.
- Мамка им и земетресения! – изстена най-накрая Падишар, усещайки главата си да пулсира силно, дотолкова, че му се искаше да скубе, и дращи, и хапе, и вика, докато не му мине.
Дали от болката, дали от безпомощната ситуация, в която сам се бе вкарал, историкът в един кратък момент позволи не страха, а гнева да го заслепи, като старецът смяташе да обвини за неволите си негодниците, които причиняваха неестествените явления и техните търбуси точно искаше в този момент най-силно да изкорми. Желанието му да хукне към проклетниците бе по-силно от това да иде на широко и просторно място, където да е в безопасност, докато всичко отмине, ала… огледа се трескаво. Яростта бе изчезнала толкова бързо, колкото и й бе отнело да се появи. Сега уплаха се загнезди в сърцето му, поставяйки го в някаква неадекватна и уязвима позиция. Нямаше да ходи никъде. Беше изгубил бастуна си, не можеше да изгуби бастуна си. Беше ценен, а не можеше да го позволи. Не можеше да го изгуби.
Изтри кръвта от челото си с ръкав и огледа наоколо с отчаяни очи и реши да направи най-глупавото нещо, което човек би могъл в подобна ситуация: Падишар, вдетинен подир някакъв стар и ненужен подарък, взе та реши да рискува живота си, като започна да рови из останките и да търси красиво инкрустирания предмет. Нямаше да си тръгне, докато не го намери!
Върнете се в началото Go down
malfi




Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар EmptyВто Фев 12, 2013 8:42 pm

Грегор измъкна безформено вълмо тютюн и сръчно го натъпка в папиросче излязло от същата кесия. Запаленото растение изцвърча съвсем тихо и отровния дим се понесе към дробовете му. Отеца си дръпна бавно, но силно - ритуал можеш да се мери по прецизност само с дегустацията на изискано вино. Секунда за мобилизиране и събиране на мислите, колко ценна!
Грегор гледаше жената право в очите. За момент се зачуди колко ли коварно е да изгубиш сетивото, от което си най-зависим точно насред ситуация като тази. Представяше си колко уязвима и уплашена се чувства в момента. Ръката му хвана една от нейните. Както бе споменато по-рано отчето мразеше паниката, ако не усещаше, че е под негов контрол.
- Само се успокой, има кой да ти помогне - гласът му прозвуча утешително, поне доколкото търкалянето на скала можеше да звучи така - след малко пак ще гледаш, макар че в момента тук не е много красиво.
Гласът се извиси още веднъж за да привлече вниманието на най-близкия способен да им помогне. Опита да пристъпи към избрания свещеник, но това само му припомни, че и той е пострадал. Болката раздра кракът му за пореден и път и едва него повлече към земята. Отчето изпсува приглушено, но шумно, дръпна си още веднъж от цигарата, а след това оповести отново нуждата им от помощ по достатъчно явен начин.
Оставаше му само да почака и техния ред. Как мразеше това. Последното облаче бе запратено в нищото някак по-прибързано и с повече от нужната сила на духа, така де дъха.
Върнете се в началото Go down
Sponsored content





Централният площад на Холанар Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Централният площад на Холанар Empty

Върнете се в началото Go down
 
Централният площад на Холанар
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next
 Similar topics
-
» Централният площад
» Централният парк
» Холанар - Мирхат
» Холанар - Турн
» Холанар - Езерото на тишината

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Играта :: Сесия №1-
Идете на: