Всеки се променя, независимо дали това става в краткия миг на човешкото съзряване или във вековното помъдряване на елфа. Знанието е тежко бреме, а безсмъртието - наказанието, което трябва да изтърпиш, за да получиш знанието.
 
ИндексCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Централният площад на Холанар

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Сря Фев 13, 2013 4:30 am

Докато си търсеше бастуна, Падишар чу приближаващ тропот на конски копита. След минутка зад него се появи фигура в синя роба, яздеща охранена черна кобила - пак досадните свещеници не го оставяха на мира. Забелязала стареца, фигурата спря, слезе от седлото и свали качулката си. Отдолу се показа кръгло женско лице с дръпнати очи и интелигентно изражение. Тежка черна плитка се спускаше над дясното й рамо. Падишар вероятно познаваше тази жена - това беше новата скандална свещеничка-чежденка, приета в църквата с невероятно тържество и веднага обявена за предводител на народа. Как ли не, тази слаба аристократична на вид особа с кръстче като вейка и по-незначителни лекуващи способности дори от тези на отчето в селския параклис.
Земетресението беше заварило Инари при дърводелеца, на когото трябваше да поръча куп неща за Ордена. Сега тя се опитваше да се добере до центъра на града, за да види какво предприемат останалите свещеници.
- Добре ли сте, господине? - попита тя приближавайки се към историка.


При Грегор нещата се развиваха скоростно. Излекуваните най-напред свещеници започнаха да помагат на другарите си и така работата бързо намаляваше. Всички искаха по-бързо да стигнат до източника на бялата светлина. Към ранената жена се насочи старец, препасал на кръста си меч, вместо жезъла, който се полагаше на поста му. Да, самият Бъгън Шейн, върховният свещеник, беше слязъл да помогне на простосмъртните си подчинени. Той клекна до жената и я попита:
- Как се казваш?
- Аля.
- Какво ти има? - досадата в гласа му личеше дори в критичната ситуация, но вниманието от негова страна беше достатъчно изненадващо, че да не се обръща внимание на отегченото му изражение.
- Нещо ме удари по главата и сега не виждам.
- Ей сега ще се оправиш.
Той сложи ръка зад тила й и мека светлина се разнесе около главата й. Старият свещеник погледна критично Грегор и извъртя уста настрани. За него хората без никакъв лечителски талант не бяха нужни на църквата.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
malfi



Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Съб Фев 16, 2013 9:48 pm

Грегор стисна здраво пръчката с която се размотаваше навсякъде и често използваше като бастун (в неговата представа явно бастун беше нещо което размахваш напред назад и от време на време носиш преметнато на рамо). Отчасти за да притъпи пристъпа на болка в кракът си, отчасти за да подтисне желанието да удари "шефа" с въпросната пръчка през лицето, което изпитваше винаги когато Шен се навърташе около него.

В приказките винаги има зла мащеха и прекрасен, но мекушав и неособено умен баща. Е понеже фентъзитата са доста по различни от приказки, уж, тук си имахме една прекрасна умна и очарователна майка. Тя не присъстваше толкова пряко в живота на Грег, но за сметка на това за него бе по реална от тази дето го бе родила. И независимо фентъзи или приказка баланса си настоява за своето и бе натресъл на отчето изключително неприятен пастрок. Така виждаше нещата нашия, или поне моя герой и не можеше да не го пооправадем. Само преди това трябва да отбележим, че това не означава, че не уважава Шен, напротив и именно за това липсата на каквото и да е признание от страна на най-големия в църквата толкова силно го разочароваше. Та той хвърляше почти всичките си усилия в това в което се предполага, че трябва да ги хвърля един свещеник предан на богинята си.

Е поне Аля бе получила нужната помощ и признателност от страна на църквата. Грег поизпъна цигарата си без да се опари - когато стиснеш пръчка с ръка в която държиш фас обикновено след това няма фас, е Грег бе малко по упорит - и като че ли в нея бе останал достатъчно тютюн за още една "инхалация".


ПП: Това май не е споменато в графата за описание а само в инвентара на отчето, който не е публичен - той навсякъде се размъка с дървено бо изрисувано със сини пламъци.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Inspirational Potato

avatar

Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Нед Фев 17, 2013 10:35 pm

- Всичко е наред. Просто… - Падишар най-накрая извърна глава от младата жена. Нямаше никакво намерение да тръгва все още и за това просто продължи да търси с поглед из отломките и прахта, сякаш оценяваше по някаква незнайна скала разрушението.
Сигурно в сравнение с всички онези неща у предводителката на народа, крещящи заможност и влияние, старецът отстрани изглеждаше жалък и смешен с целия си „величествен” вид. Тялото му не бе младо и здраво, както нейното, нито с така гордо изправена снага, а старо, изнемощяло от годините и цялото натъртено. Ръцете му не бяха малки и бели, щадени от труд, дрехите не бяха чисти и спретнати, а измачкани и изцапани с прах и пръски засъхнала кръв. Изглеждаше по-зле дори от кобилата й – охранена и с лъскав, поддържан косъм. А погледът му бе най-вцепеняващ от всичко останало, сякаш бе пропит с тъга, не по-различен от този на наказано дете. Но не тъга имаше там, а разбиране и съжаление.
– Може би трябва да побързате към църквата. – Изрече чужденецът след малка пауза, ала в гласа му нямаше досада, нито пък прозираше желание да изпъди жената час по-скоро, както би сторил с всеки друг свещеник, симулиращ вбесяваща историка загриженост.
Отношението му обаче не се дължеше на пола, произхода или красотата на Аврора. Той просто не можеше да я възприеме като свещеничка, макар и лично да бе присъствал на церемонията, когато останалите свещеници я представиха пред народа, така както селянин можеше да се похвали с яко и здраво животно, което е намерил на прилична цена от пазара за добитък.
Още тогава бе разбрал каква е нейната роля. Знаеше, че тя не бе възпитавана от малка в методите им, знаеше, че не е с промит в годините мозък, а знаеше и че най-вероятно не е била обучена да използва знанията си както за да лекува, така и за да нанася непоносима болка. Тя беше просто лице и играчка на Бъргън Шейн, пионка, която да използва като параван, за да изпълни той целите си. Ала докато върховният свещеник я виждаше просто като удобно средство с екзотични черти, Падишар я виждаше като човек и търсеше някъде зад политизирания й образ историята й и причината да седи сега пред него.
А това, което се опитваше да си представи, не бе по-различно от образът на всеки един друг чужденец, решил да търси живот в Сантиния, включително неговият. Беше избягала от родината с желание да започне на ново, също като него, бе приела друго име за целта, също като него, и бе прегърнала нова вяра, също като него…
И да искаше, не можеше да я гледа със същите очи, с които гледаше останалите духовници.
- До преди малко бях там и успях да видя, ако не друго, то как съвсем малко преди втория трус цяла тълпа свещеници се юрва в сградата. Колкото и здрави да са устоите на храма, сигурно се е превърнал в жива гробница. Може би имат нужда от помощта ви повече, отколкото аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Пон Фев 18, 2013 5:11 am

Шейн набързо привърши с лекуването на Аля. За него това беше детска игра, особено в първите минути след нараняването. Ако травмата беше по-стара, щеше да му отнеме поне час да поправи разрушените структури в мозъка на жертвата.
- Благодаря, отче. - каза тя, премигвайки бързо няколко пъти.
- Това ни е работата, Аля. Сега върви да помагаш на другите.
Бъргън ясно усещаше, че у сътрудничката му има достатъчно сила, за да излекува поне петима души и пак да й остане достатъчно за предстоящата битка. Главата на църквата потърка с показалец челото на Аля и си тръгна без да поглежда Грегор. Очевидно не го смяташе за достоен за вниманието му.
Свикнала отново с цветовете на света, червенокосата пропълзя до пушещия свещеник, дръпна цигарата от устата му и попита:
- Имаш ли нещо счупено или да отида да помогна на ей онзи? - тя погледна към един рицар, проснат до стената със затиснат крак. Той и сам можеше да се измъкне, но по скоро беше в психологически шок, от който пищната Аля искаше да го измъкне. Или поне да накара Грегор да се ядоса или може би дори да изревнува.

Както повеляваше природата й, Инари изобщо не беше способна на това да изостави сънародник в беда. Свещениците все още не се бяха превърнали в нейно единствено семейство, а заминаването на Рей все още се отразяваше на поведението й, правейки я още по-милозлива от обичайното.
- В такъв случай, колкото по-бързо ми кажете какво Ви има, толкова по-бързо ще отида при останалите свещеници и ще се отървете от мен.
Аврора коленичи до стареца и започна да търси бастуна му, въпреки че не знаеше точно какво прави, просто копираше неговите движения.
- Емигрантите трябва да се поддържаме. А отец Шейн е с останалите. Него дори паднала сграда трудно може да го повали.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
malfi



Брой мнения : 13
Репутация : 0
Join date : 09.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Съб Фев 23, 2013 3:58 am

Е ако това беше пъкления план на Аля (ревността), то тогава не успя. Първо защото отеца не бе от ревнивите и второ защото вече го бе ядосала секунди по-рано. Ако имаше нещо което свещеника да мрази ... добре де, Грегор не харесваше до крайност много неща, но едно от най-не харесваните бе да му пипат цигарите, особено ако преди това са се намирали в устата му. Отеца я изгледа кръвнишки.
- Всъщност - гласът му бе сопнат и остър като игла за плетене*. Ако някой го познаваше добре щеше да познае, че това се дължи на оценка на собствената му некомпетентност, отколкото на изчезването на цигарата, но пък едва ли някой тук го познаваше достатъчно добре, пък и това вече е друга тема - да, кракът ме боли - посочи правилната страна с отсечено кимване. - Най-вероятно е пукнат, но и това е достатъчно проблемно. Така че явно ще имам честта да се погрижиш за мен.

Не му се искаше да си признава. Мъж ли беше или какво? Вместо да се погрижи за нея, сега излизаше, че тя трябва да го направи. Но все пак беше достатъчно разумен, че да не се прави на мъж когато не трябва.
Мислеше, че другите му наранявания няма да са проблемни, въпреки че кръвна продължаваше да се стича по слепоочието му. Всъщност вече просто капеше, но кракът му се нуждаеше от помощ.



* Не са остри? Е вземете една, наръгайте се до кокал и най-вероятно ще си мечтаете да е била остра.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Inspirational Potato

avatar

Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Пон Фев 25, 2013 3:44 am

- Добре съм. – отвърна отново историкът, който, макар и да се опитваше да запази добрия тон, за да не е груб към предводителката на народа, вече трудно сдържаше настоятелността в гласа си. – Ударих си леко главата и сега ми е малко замаяно и объркано, но нямам нищо счупено. – „Вече”, добави чужденецът на ум – Ще се оправя. Но… - изведнъж старецът вдигна глава към сънародницата си при това толкова рязко, че на младата жена може би й изглеждаше така, че крехкият му врат можеше да се счупи в желанието си да я погледне в очите.
По погледа му Аврора лесно можеше да разбере, че се е сетил за нещо, щом му предложи услугите си. А широката усмивка може би вече я плашеше. Тя беше билетът му към успех, най-бързият, разбира се. Падишар можеше да си спести доста време в напразно обикаляне на града, ако тя наистина помогнеше. А при тези земетресения... колкото повече ходене си спести, толкова по-добре!
– Можете да ми помогнете с нещо друго! Аз… трябва да предприема спешно пътуване, но ми трябват придружители. Случайно да познавате някого, на чиито умения да имате доверие? Зает или не, мога да предложа щедро заплащане за услугите им, което да ги изкуси достатъчно.
Лечител от болницата, където сигурно се е обучавала, например, щеше да му свърши чудесна работа в случай, че нещата загрубееха. Някакъв войн, магьосник, може би, каквото и да е. – Около 3-4 души ми трябват. Не повече. Някаква идея? Моля ви…
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Пон Фев 25, 2013 4:20 am

Аля излекува всички наранявания на Грегор и когато приключи, осъвна, че вече редиците на свещениците и рицарите се прегрупираха, за да продължат пътя си преди да е дошъл още един трус. Така всички се запътиха към квартала на разбойниците. Пътуването не беше много дълго, въпреки че нямаха коне. Също не беше трудно да се разпознае къде е бил източникът на магията. Всички разрушения сочеха мястото - кръчмата на разбойниците, най-популярни сборен пункт на всички отрепки в Холанар.
Това, което свещениците завариха, беше пълен хаос. Опърпани странно изглеждащи хора щъкаха насам-натам сред сринатата до основи кръчма, двама яки елфи вдигаха останките, сякаш търсеха нещо отдолу, и крещяха на своя език, а някаква много красива елфа се беше качила на най-високата купчина натрошено дърво и наблюдаваше сцената отгоре.

Грегор, следващият ти пост трябва да е в другата тема.

Падишар имаше късмет. Инари беше достатъчно наивна, за да не попита един стар дядо за какво точно му трябват спътници и накъде толкова се е запътил при положение, че едва ходи.
- Не знам какви хора Ви трябват, но със сигурност ще имате нужда от транспорт и охрана. Можете да вземете синът дворцовия коняр. Казва се Жан, млад е и много доверчив като животните, които отглежда. - свещеничката направи замислена физиономия и махна още няколко камъка имитирайки дейност. - Мориел, събирачът на данъци към хазната, някога се е обучавал като рицар и винаги е искал да отиде на голямо пътуване. Само че никога не е напускал Холанар. Доста тъжно. При положение, че братовчед му Тариндуру е картограф, който постоянно кръстосва страната. В момента той май е в града, така че можете да потърсите и него.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Inspirational Potato

avatar

Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Пет Мар 01, 2013 5:35 am

Падишар слушаше внимателно и от време на време забърсваше с ръкав кръвта и потта от лицето си. Камък му бе паднал от сърцето, когато видя, че Аврора наистина бе оправдала очакванията му – Шейн не я бе затворил в кафез и жената явно бе успяла да завърже не едно и две познанства из града в различни сфери. И въпреки това може би… може би щеше да му се наложи да разкрие повече, отколкото му се искаше, защото ако предводителката на народа си мислеше, че той отива на обикновена разходка, можеше да му прати и деца за компания. А не беше сигурен че човек, който не е излизал извън границите града и милее за „приключение”, щеше да е достатъчно способен за целите и намеренията на задачата им. Другият изобщо нямаше да коментира.
- Аз… аз ще пътувам по вода. По повелята на Негово Височество и... трябва да сме подготвени за, ами, всичко. – започна той, като се опита да й обясни, че това не е шега работа и не му трябваха авантюристи по сърце с умения „на теория”, ала бе по-трудно отколкото очакваше, защото… не знаеше откъде да започне. Тя не трябваше да го разбира погрешно.
Не, чужденецът не отказваше тези предложения, защото му трябваха хора с отлични оценки, с безкрайни тренировки зад стени, или с безгранична слава. Той не търсеше легенди в очите на народа; не искаше, а и не се надяваше на национални герои. Иначе щеше да помоли самият крал за препоръки.
Не, той искаше хора, които след години не оставаха никаква следа в историята, хора с горчив опит. Хора, за които войната е занаят, а не оръжие за слава или чест, хора, които са закалени, и умеят да оцеляват – те бяха тези, които нямаха да поддадат крак под малко напрежение, които бяха способни да действат адекватно във всяка напрегната ситуация и имаха възможността да стигнат най-далеч. Не момчета, а мъже – психически. Такива хора можеха да му помогнат със задача, която най-вероятно щеше да се окаже сложна и с много… и всякакви пречки.
Но те бяха същите, които плашеха другите с погледа си - празен и загатващ за белезите по телата им, и често се запиваха по кръчмите, за да забравят. „Защото за някои белези дори магическото изцерение не може да помогне.”
Такива войници и магове например имаше сред отряда бранещ Воретския проход срещу неуморните демонските набези. Малцина сред гражданите знаеха имената им, освен собствените им семейства, но мнозина бяха прорели кръвта си, за да спрат рогатите изчадия и не се отказваха, докато нападателите им първи не го сториха – дори когато собствените им редици изтъняваха дотолкова, че вместо на численост, трябваше да разчитат на хитрини и тактическото предимство на обкръжението си. В крайна сметка само една малка част се бе върнала в града до следващото им призоваване и до края на живота си навярно щяха да се питат колко от животите на братята си по битка биха могли да запазят, ако просто бяха дезертирали.
- Но вие едва ли познавате такива хора лично. И въпреки това… - не пречеше да е чувала за някого измежду женските приказки или пък да е срещала такъв на болничните легла, където предполагаше се е упражнявала.
- Лечител също би помогнал, освен… О, я виж ти! – изведнъж очите му светнаха и историкът се наведе, като изпод една канара от дребни отломки извади красиво декоративно бастунче. Вярно, малко беше прашно, но все още бе здраво, а стоманеното връхче все още проблясваше в сумрака под замърсеното. – Знаете ли, че самият крал ми го подари неотдавна?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Сря Мар 13, 2013 6:47 pm

Инари си беше доверчива по природа и с радост помагаше на сънародниците си. Тя все още не се беше опарила от игричките на власт и живееше в сладкото заблуждение, че старите хора нямат задни мисли и планове. Затова свещеничката повярва на Падишар и му отвърна:
- Ако Ви трябва кораб, който да не е от кралската флотилия, трудно ще си намерите. Пирати има доста, но мисля, че е разумно да пътувате с тях, особено ако сте под закрилата на Негово Височество. Най-уместно е да си намерите търговски кораб. Те са с установени маршрути, но са сигурни и срещу заплащане предлагат добри условия.
Тя нави пискюла на робата около пръста си и замислено каза:
- Можете да се пробвате и в Келион, малко пристанище на юг. Там има малки и големи рибарски кораби, но сега не е сезонът, та може да се съгласят на някое пътуване. Лечителите в момента са на отчет заради мобилизацията, разбирате. Но някой нерегистриран може да се намери в селата, но или ще бъде много възрастен, или още дете. С воините нещата стоят по същия начин. Все пак Ви препоръчвам да вземете Мориел. Може да не изглежда като някой особено героичен, но е верен.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Inspirational Potato

avatar

Брой мнения : 12
Репутация : 0
Join date : 14.01.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   Вто Апр 09, 2013 5:54 am

Старецът кимна и благодари за информацията; готов бе да изпрати благородничката по пътя й. Не упорства – не искаше да я обиди, а и този разговор продължаваше вече твърде дълго.
В крайна сметка може би бе допуснал голяма грешка, като бе предположил, че Аврора може да е добър източник на информация и най-вероятно щеше да потърси контакти другаде, още на сутринта при това. Твърде… неопитен звучеше този мъж и също толкова наивен, за да може Падишар да повери бъдещия си успех и кариера в ръцете на подобен човек. Може би, в краен случай.
Но по-вероятна съдба за него бе да е част от следващата вълна от мобилизирани – заедно с всички останали селяни на подходяща за целта възраст, наметнали на рамо импровизираните си оръжия от брадви, секири и вили. Ако имаше късмет, мъжът, благодарение на обучението си, нямаше да бъде поставен сред леката пехота, където всякакви конници и стрелци могат да го помелят без дори да пролеят капка пот. И може би, ако доживееше да види достатъчно и да добие опит… от него щеше да излезе нещо, но не и на този етап. Не, докато историкът все още разполагаше с възможността да говори с владетеля или с някой от съветниците му, нямаше да затвори очи и да се примири. Но да заложи успеха си на някакво пале, което в едната ръка държи меч, а в другата инструкция? Това вече бе невъзможно.
„Кралският печат е способен на много, дори пред мобилизацията, стига само да не е станало твърде късно” А ако негово височество бе толкова стиснат, че да задели трима от по-опитните си хора, то тогава, проклет да бъде, можеше да си направи разходката и сам!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Централният площад на Холанар   

Върнете се в началото Go down
 
Централният площад на Холанар
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Играта :: Сесия №1-
Идете на: