Всеки се променя, независимо дали това става в краткия миг на човешкото съзряване или във вековното помъдряване на елфа. Знанието е тежко бреме, а безсмъртието - наказанието, което трябва да изтърпиш, за да получиш знанието.
 
ИндексCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Салонът

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Салонът   Съб Сеп 10, 2011 8:36 pm

От двете страни на помещението тромаво се издигат огромни метални порти. Едната е малко по свежа от сестра си и все още можеше да мине за врата. Другата, по която ежедневно вятъра удряше с юмруци, а често я замеряше и с влага, отдавна бе станала далеч по непоклатима от стените. От вътре релефите и по двете бяха напълно запазени. По тях се разиграват битки, крилати гадини повалят гигант с много пипала. Крал посича няколко дракона с един удар, а други дракони на свой ред избиват армиите на краля. Демони пируват около маса(храната им изглеждаше прекалено жива, че даже облечена в скъпа рокля). Бяха изобразени и други сцени - ритуални жертвоприношения, явяването на самия Ибис и какво ли още не.
Безспорно най-голямата зала в двореца. Балния салон. Някога тук са се осъществявали всички официални събития, светските празници, както и част от другите, но днес е просто една празна зала. Хиляди безоки очи всеки ден се взират неуморно, но не успяват да гледат толкова дълбоко през пустотата, че да видят какво има от другия и край. Стените са покрити с декоративни маски, а на някои места са закачени истински маски от някогашни демонически брони. Остри черти, носове напомнящи на гарвани и ехидни усмивки, или физиономии разкривени от ужасяващи викове. Стотици от тях, навсякъде. И нямат нищо по интересно за правене освен това да гледат пода. След толкова взиране са забелязали, че и този под е павиран, но толкова прецизно, че сивите квадрати сякаш образуват една идеално гладка плоскост, в която на места са прорязани черни и бели лъчи, които тръгват от центъра, преплитат се и стигат чак до ръбовете на стените.
Някога не бяха проучили залата толкова детайлно, но пък тогава пода често бе покрит от празнуващи поредното завоевание демони.
Тогава демоните можеха и да танцуват.
Единственото осветление идваше от един голям полилей-свещник, но той е най големия в цялата крепост. И по настояще разбит по средата на чернобялото слънце.
Върнете се в началото Go down
 
Салонът
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Играта :: Гардия :: Дворецът-
Идете на: