Тронната

Точно в центъра на нивото, над салона, се помещава тронната.
Вратите са високи по три метра, направени от непоклатим за времето камък и се отварят и затварят единствено от специален механизъм. Или нещо друго способно да помръдне няколко тона гранит. В момента са отворени.
Гербовете на различни демонски родове, покривали преди години стените, са се превърнали в изпокъсани дрипи, изпопадали по пода. Дори и този, който имаше отговорната задача да пази тайна, се е предал и сега в левия ъгъл се вижда открито малка вратичка, която е единствения вход към стаята в която се помещава механизма за вратата на тронната.
Зала завършва с подиум с три големи стъпала, на който е поставен голям каменен трон, обкован със злато и сребро. Явно никой не е е посмял да го пипне, понеже дори и скъпоценните метали си стоят на мястото. Всъщност трона е непокътнат, дори меките части от черно кадифе са единствено позацапани, но здрави.
От всяка страна на трона има по четири по-малки негови подобия. Генерала е оценявал достатъчно помощта на най-доверените си подчинени и за тях винаги е имало място точно до него. Четири стола за най-верните военачалници, два за личните му магове и два за най-мъдрите му съветници.
Под подиума се простира дълга маса. Достатъчно дълга, че да побере целия демонски елит, а преди войната наистина е имало и такъв. На всичкото отгоре все още е застлана с черна покривка, която от години е на косъм да се предаде и просто да се разпадне, но все още стиска зъби и стои на мястото си. Може би само за да прикрие купчинката черепи струпана точно под масата. Столовете са изпобутани по целия под и далеч не са в пълната си цялост. Поредното сборище на агонизиращи отломки, дори и тук, в най-важната зала.
От тавана като черни паяци висят четири полилея, всеки събиращ по няколко десетки свещи. Всички до един готови да се срутят със грохот на пода.