Една малка врата, в дъното на третия коридор с килии води в ново коридорче, а то към две зали, които не са малки, но са претъпкани с невероятни играчки, доста забавни, поне за един демон.
Наслоената с годините болка още обикаля килиите, но тук дори и тя не смее да влезе. Тук е царувало усещане отвъд болката, вибрациите му още кънтят в стените.
Има какво ли не. Конструкции и ковчези с шипове, вериги, тръби, поне няколко вида клещи. Ако демоните можеха да пишат със сигурност щяха да имат номерация и специален каталог за клещите. 1 – за вадене на очи. 2-подходящи за рязане на пръсти или носове. 3 – за цели ръце. 4 – за кастрация ... 67 за навиване на кости. Същото се повтаряше и с чуковете, свределите и ъм, още някакво приспособление, за което хората нямат дума, а сега не е времето за толкова подробни преводи и описания. Всички са ръждясали, но времето сякаш ги е пощадило. Дори времето страни от тази стая, изпила повече кръв от всяка друга във крепостта.
Явно изкуството на тези инструменти щеше да си остане забравено под миналото. Сегашните демони далеч не не умеят да се наслаждават на чуждата смърт. Занемарили са това усещане. Всичко става прекалено набързо, наслаждават се повече на суровата необуздана бруталност. Не умеят да разстегляг лова си, така че да извлекат повече удоволствие от това.
Но може би някой ден старите привички ще се върнат и тогава събраното тук ще престане да страда от жажда за капка чужд живот.