Може би някога в Гардия е имало и затвор, някога когато е имало и ред, но дори и тогава най-важните или най-значимо провинилите се затворници са имали специалната привилегия да бъдат заключени в килиите на замъка. Привилегия даваща право на болка, известна доза изтезания и евентуално, при добро поведение, бърза смърт. Тази част на замъка не е свързана с другите, за нея си има специален вход, който излиза в страничната старана на замъка и в момента бе полузатрупан от свлекли се камъни, полуобрасъл с някакви упорити храсталаци, които най-нахално живеят дори и по-скалите.
От входа тръгват три коридорчета, еднакви в уникалната си криволичеща неравност, като всеки е обграден от по 10 килии. Напълно невзрачни помещения. Тесни и преградени с клеясали решетки, повечето от които за да се отворят трябва да бъдат счупени. Но има няколко които са отворени. Единственото което се среща в тях е по-някой и друг кокал, било то от диво животно или нещастен затворник. Ако някой искаше да убие време, можеше да си сглоби поне по един скелет от всяка разумна раса. А ако смесеше костите с малко въображение можеше да сътвори какви ли не нови същества. Е поне опорно-двигателните им системи.