Всеки се променя, независимо дали това става в краткия миг на човешкото съзряване или във вековното помъдряване на елфа. Знанието е тежко бреме, а безсмъртието - наказанието, което трябва да изтърпиш, за да получиш знанието.
 
ИндексCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Общността на Пазителите

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Общността на Пазителите   Съб Сеп 10, 2011 3:22 am


Сред руините на Западните храмове беше издигната ниска сграда, заобиколена от високи дебели стени. Отвън приличаше на манастир с петте си ъгъла, вътрешен двор и централен параклис. Тук се помещаваше общността на Пазителите. В масивната каменна стена бяха изсечени малки стаи, големи колкото монашески килии. Входовете им бяха плътно затворени с дъбови врати, на които се виждаха тежки брави със сложни заключалки. Когато обитателят на килията не беше вътре, добре поддържани метални решетки се спускаха пред вратата, така че никой да не може да влезе, дори да има брадва.
Централната сграда всъщност не беше параклис, а библиотека. В нея се пазеха малко отбрани книги и свитъци, написани на староелфически, магическият език. Повечето от тях бяха най-обикновени литературни произведения, преведени от по-късните автори на арис’абел, но старите томове, твърде опасни за четене на глас, не са били изгорени. Елфите не са раса, които биха посегнали на произведения на изкуството, били те заплаха.
Пазителите бяха магове, толкова стари, че помнеха времената, когато се е говорело на староелфически. Бяха се обрекли на вечно мълчание, за да не влияят на себе си и света с речта си. Живееха спокойно, затворени между петте си зида, отглеждаха храната си във вътрешния двор, а за срещи с останалата част от обществото вече дори не се сещаха.
Отвън обителта изглеждаше почти непристъпна с високия вход, чиито дебели дървени врати с метален обков не бяха отваряни от векове.

НПЦ-та:

Айрийон Галарен
- пазител, 6845 години
Преди много столетия, когато елфите все още говореха на магическата реч и не се бяха пренесли в храмовете на Айгън, Арийон беше познат на всички като много жив и разговорлив елф. След войната обаче беше получил жестока рана в гърлото и оттогава способността му да говори беше изгубена завинаги. Сега на шията му се забелязваше огромен продълговат белег. Само той разваляше красотата му, непокътната от годините.

Елдур Татхнае - пазител, 9000 години
За Елдур се знаеше малко. Като най-възрастен от общността той беше назначен за неин управител. Той се грижеше за всичко - храна, материали за писане и всичко друго необходимо. Не харесваше живота си в тишина, но приемаше задачата да се опази магическият език на сериозно. Ако общността изчезнеше, с нея си отиваше и споменът за живия староелфически, благодарение на който понякога са пониквали цветя върху камък, докато двама елфи си говорели за лимонов пай.

Хирион Ролодел - пазител, 5607 години

Лона Нелвенсел - пазителка, 7008 години

Хеера Татхнае - пазителка, 8543 години
Хеера беше единственото оцеляло след войната дете на Елдур. Той много я обичаше и затова сам й беше отрязал езика преди да се затворят в общността, защото не можеше да гледа как детето му страда от това, че може, но не бива да говори на езика, с който е израснало.

__________________


Vita est brevis, ars longa, occasio praeceps, experientia fallax, iudicium difficile. - Животът е кратък, изкуството - необхватно, удобният случай - мимолетен, опитът - коварен, преценката - трудна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Общността на Пазителите
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Играта :: Храмовете на Айгън :: Западните храмове-
Идете на: