„Високата порта” – така се казваше съдилището на Дурнас. За разлике от Холанар, тук престъпленията от не религиозна гледна точка не се решаваха отново в храма, а в истински съд. Тук се пишеха законите и се водеха всички дела на кралството. Ако някой от провинцията имаше оплакване или иск, трябваше да пътува до Дурнас, за да го предложи на съда.Както се предполага, такава голяма институция, обслужваща цялата страна, притежаваше голяма по площ сграда. Вътре имаше големи и малки зали, за дела с публика и без, за съвещания, засвидетели, за разпити... и всяка от тях си имаше своя уникална подбердба, лично решение на съдията, който заседава постоянно там.
НПЦ-та:
Бей Оу Ронг – главен съдия, 90 години
Близко до столетието, Бей все още живееше с мечтата да изкорени злото от света и затова беше станал съдия и вършеше стриктно работата си. Негова задача беше да преглежда абсолютно всички случаи и да ги разпределя между колегите си. Дори понякога той само водеше някой по-тежък иск. Беше особено чувствителен към убийствата.
Нава Ин – секретарка, 23 години
Поради малкото пари, които властта отстъпваше на съдиите, нямашемного служители в съдилището. Затова и само една секретарка приемаше документите и ги носеше на главния съдия. Тя винаги беше претрупана с работа, но не се оплакваше, защото й плащаха добре, за дето работеше сама.