Универсалната защита на Гардия е проста, но изключително внушителна, че даже и ефикасна. Каменният зид, който се излежава няколко десетки километра под кипящия кратер, обикаля цялата планина, което го прави едно от най-големите и забележителни здания правени някога от разумна раса.
Както почти всичко забележително по демонските земи и той бе спомен от епоха отминала отдавна заедно с войната. В днешни дни, за по-голямата част от местното население, стената е удобна дадедност на която никой не обръща нужното внимание. Но всеки, който иска да превземе крепостта отвън, няма как да не отбележи прозорливостта на този, който е построил зида, издигащ се като зорък пазач над планинския склон.
Крепостната стена не може да се отличи с никаква декорация или други такива издайнчески черти, които да подсказват за културата която я е изградила. Дори двете големи метални порти, свързващи крепостта с планинските пътища са напълно лишени от изображения, ако не смятаме ръждивите петна.
За сметка на това има всичко, което трябва да има една себеуважаваща се крепостна стена. Масивни парчета гранит се напасват едно друго, сякаш са били създадени по местата си с ясната инструкция да запълнят всеки милиметър пространство, за да създадат стени високи десет метра, по чиято открита горна част съвсем спокойно могат да яздят три конника. На всеки 200 метра има кула завършваща с наблюдателница. Корона от големи квадратни зъбци завършва цялостната картина, давайки нужното предимство на стрелците, за да могат необезпокоявано да къпят с дъжд от стрели всеки опитал се да издрапа по склона без разрешение.