Хора (Фредрас) – шаанте
Шаанте е много развит език. Той се говори по цялата територия на Фредрас и е официален за страната. Съществуват различни негови диалектни форми в пограничните райони, но книжовният му вариант се пази чист. Шаанте звучи насечено и грубо, сякаш е създаден за издаване на заповеди.
Азбуката се състои от 27 букви, които са прости символи, измислени, за да са достъпни за всички жители на Фредрас. На шаанте се пише отдясно наляво. Граматиката на езика не е много сложна, има пет времена, а падежи липсват. Максималното опростяване на правилата за говорене и писане спомагат да за бързото разпространение на речта и нейната достъпност.
Хора (Сантиния) – калири
Калири е език, създаден от музиканти. Най-важното в сантинианската реч е напевността. Думите според значението си имат собствена мелодия. Диалектите не са чак толкова много, колкото при шаанте и те се различават много малко от книжовната версия на калири.
В азбуката има 38 букви, които доста си приличат една с друга. На калири се пише отляво надясно. Писмеността е сложна за научаване и повечето обикновени и бедни жители на страната нямат възможността да я научат, защото нямат време затова. Изкуствено граматиката е усложнена, за да се издигне реномето на речта в очите на управляващата върхушка. Да пишат правилно могат твърде малко от най-висшите свещеници, както и кралското семейство. Гражданите имат собствена организация за опростяване на писмеността и са на път да създадат неин втори вариант, достъпен за низшата класа.
Елфи – арис’абел
Арис’абел или „красивият език“ е един от най-древните в света. Макар че се води новоелфически, той е по-стар от човешките с няколко хиляди години. Древният език на расата е запечатан и вече не се използва в ежедневието дори от най-възрастните й представители, защото съдържа в себе си магическа сила. От съображения за безопасност арис’абел бива изкуствено разпространен сред елфите.
Азбуката има хиляди символи, приличащи на руните от стария език. На хартия йероглифите се подреждат отляво надясно. Тъй като представителите на расата се отличават с много висока интелигентност, за тях не е проблем сложната писменост. Всеки елф има стотици години пред себе си да научи езика до съвършенство, но обикновено това отнема не повече от 20 години.
Горни – саритон
Саритон е един от най-простите познати езици. Горските същества се разбират помежду си с кратки, но съдържателни думи. Речта не е толкова образна, защото не е необходимо. В дивото горните нямат възможността да седят и да разговарят дълго на философски теми. Важно е да се предаде съобщението, а не да се увърта.
Официалната азбука представлява определен набор от руни, всяка от които означава отделна дума. Болшинството от горните не знаят писмеността, защото никога не им се е налагало да я използват. Тя е начин да се запазят знанията за идните поколения в малкото горски подземни хранилища. Затова определен кръг от хора се учи да пише и след време тази способност се предава на други, по-млади.
Демони – валион
За езика на демоните няма какво толкова да се каже. При валион писменост напълно липсва, защото не е необходима на расата. Устната реч от друга страна е много развита е има десетки вариации, защото няма установен официален неин вариант, а и никой не си прави труда да определи такъв.
Мирили – ястин
Тъй като мирилите са изчезнали след великата война няма други сведения за техния език, освен името му.
Магическият език
Безименен, магическият език всъщност е староелфическият. Заради невероятната енергия, съдържаща се в думите му, го използват единствено способните да я контролират, веднъж призовали я. Като говорим от елфите езикът е създавал твърде много проблеми в ежедневния живот заради магичността си. Не един и два пъти по случайност елфи са изчезвали безследно след неволно изречено заклинание. Всички служби в храмовете се извършват на този език. Освен това имената на магиите имат действие, само ако са изречени на староелфически.
Съб Сеп 03, 2011 3:27 am