Всеки се променя, независимо дали това става в краткия миг на човешкото съзряване или във вековното помъдряване на елфа. Знанието е тежко бреме, а безсмъртието - наказанието, което трябва да изтърпиш, за да получиш знанието.
 
ИндексCalendarGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Храмът на Гуен и Каздон

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Разказвач

avatar

Брой мнения : 315
Репутация : 1
Join date : 03.01.2010
Age : 27
Местожителство : София

ПисанеЗаглавие: Храмът на Гуен и Каздон   Пон Яну 04, 2010 6:08 am

Храмът на Гуен и Каздон беше единственият, който денонощно се поддържаше с магия. Вътре имаше дежурни жреци, които имаха за задача да дават външния вид на храма. Той беше вдигнат на около пет метра въ въздуха и със земята го свързваше стълба, която се появяваше, само когато някой с талант, различен от въздушния, застанеше под входа и извикаше силно, че иска да влезе да се помоли на боговете. Целият х,ам, освен входа, беше обвит от силни струи вода, идваща от малкото езеро, разположено под него. Ето защо работата на жреците ставаше много опасна. Ако се разсееха и оставеха храма да падне, не само щяха всички вътре да се разбият, но и езерото щеше да бъде унищожено.
Вътре в самия храм също течеше вода на малки водопадчета от специално направени отвори и се събираше в корита, които приличаха на малки рекички. Статуите на Гуен и Каздон бяха пръснати безразборно и изобразяваха различни сцени от живота на двамата. Бяха направени от различен вид камък, за да не ръждясат от водата.

НПЦ-та:

Стай Дилейн - Мъдрата игуменка на храма. Може би единствената елфка достатачно силна и властна че да надмогне всички мъже кандидати за този пост. Тя беше на вече близо 700-години и дори не можеше да се нарече най-възрастната сред елфките но въпреки всичко беше достатачно силна за да се пребори с цялата религиозна каста. Причината заради която тя оглавяваше най-важното масто а имено игументката на най-големия и властен манастир беше че тя от малка имаше връзка с боговете в чиято чест беше построен този храм. Една бурия потопила кораба на който тя била като малка и само милоста на Гуен и Каздон я спасили. Говореше се че от време на време Гуен шепти предсказаня за бъдещето в ушитеи. Крале и императори и дори още по знатни и мистични за съвет и подкрепа. Най тежката дува от тези на всички в духовния съвет беше на Сатай Дилейн. Възрастната елфка с руса коса не особено висока и дори позагубила част от елфическата си хубост но пък носеща божествената светлина в себе си. Ходеше с тежко сиво спецялно наметало което криеше силата и. Но в мига когато го свалеше от долу изплуваше мека синя светлина изпълваща всичко десетина крачки напред. Дори и най-тежкия мрак не можеше да я доближи. Но тя рядко напускаше храма въпреки това което се казваше. Ако Сатай напусне храма на влюбените то ще настъпят тежки дни за чедата на Айгън ... така нашепваха елфите.

Евор - главния клисър на храма. Принципно игуменката винаги беше заета с божествени дела и Евор втория по сила в кастата на религиите беше пълната противоположност на добронамерената Сатай. Той беше желания игумен за манастира но просто нямаше как да се противят на боговете. Дребен смугъл старец с младежко лице, който постоянно мислеше хитрини и заговори против игуменката но никога нямаше късмет уви почти всичко се ръководеше от него.
Най много я мразеше когато той показваше нещо отнело му стотици години да го научи а тя го видеше харесваше го и само с едно " Да бъде волята на Гуен и Каздон" и хоп вече го правеше ...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Храмът на Гуен и Каздон
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
 :: Играта :: Храмовете на Айгън :: Северните храмове-
Идете на: