Кабинетът на ректора

Този кабинет беше най-просторният и най-пищният в целия университет. Отговаряше напълно на елфическия стил с много златни орначенти, излъчващи разкош. Формата на помещението беше много интересна – полукръг ико само една от стените беше права. Кръговата част не беше нормална стена, а от горе до долу имаше кристални прозорци в рамки от чисто злато.
Бюрото на декана беше от масивно светло дърво с фини резби, изобразяващи клонки от чамови дървета със завидна точност. То винаги беше подредено. Чуваше се отмереното тиктакане на масивен часовник в левия му край, който показваше на притежателя си точно времето, в което трябваше да се случат събитията. На пръв поглед това беше съвсем обикновен часовник, но всъщност беше омагьосан и малко циферблатче отстрани на основното показваше до колко време ще се случи важно събитие в живота на елфа, който стоеше най-близо до него.

НПЦ-та:

Алтенапал Емберридер – ректор, 1055 години
Той беше изключително интелигентен елф с големи магически способности. Както може да се очаква, той ревностно почиташе Ауния и благодарение на вярата си в нея беше получил високия пост. Гледаше си работата съвестно, беше разбиращ и мил към новите. Някога само беше водил част от лекциите, но вече се беше отказал от активната преподавателска дейност с изключение на моментите, когато трябваше да се помогне спешно на изоставащ ученик или не се появеше голям талант, заслужаващ по-специално внимание.

След доста време търсене , разпитване и отваряне на всякакви други врати Ерагон намери една врата на която пишеше с красиво изписани букви "Ректор". Като застана пред вратата - през главата на Ерагон минаваха какви ли не мисли. Мислеше си какво ще прави от тук нататък? Дали е твърде непосилна задача да отмъсти за родителите си? Чудеше се колко ли по трудно ще е в университета? Дали щяха да му стигнат тези 100 златни листа ,които беше взел от наследството на майка си? Дали пък не трябваше да остави повече за сестра си? Всички тези мисли минаваха през главата на Ерагон наведнъж - точно ,когато е застанал пред вратата в ,която след като влезнеше живота му щеше да се преобърне и да започне нов етап. Флейър игнорира всички въпроси ,които се витаеха в главата му. Той се почуди още малко, какво да прави ,но само след миг - вече сви пръсти и почука по вратата ,като изчака някой да го покани да влезе.

Синтенс застана зад Ерагон, като планираше да влезе заедно с него.