Голямата библиотека

Входът на сградата не впечатляваше с нищо – просто поредната заключена врата с огромен старинен катинар, гравиран с печатите на Ксаня. Фасадата бе една от поредните залепени за съседните къщи от бял и сив камък. Прозорци не се виждаха.
Щом човек влезеше вътре, оставаше смаян от внушителната гледка, ракриваща се пред очите му: Стените бяха покрити с лавици от горе до долу, по които не се забелязваха прадзни места. Библиотеката представляваше огромен лабиринт от етажерки, отрупани с нови и стари книги с разнообразно съдържание, преобладаващо религиозно. Подътбе излъскан до такава степен, че се беше превърнал в огледало, а от тавана висяха затворени фенери, с които много се внимаваше, защото можеха да повредят ценната литература. Тук-таме се намираше по някоя малка странична стаичка, обзаведена с дълга маса и много столове, където хората можеха да четат предоставените им книги. Да се взимат неща за вкъщи беше забранено. На изхода на библиотеката имаше старжи, които щателно проверяваха дали читателите не са откраднали нещо.
На самия вход имаше голямо бюро, зад което седеше стар свещеник с кръгли очила и гъста бяла брада. От тук трябваше да мине всеки, за да се регистрира и да получи указания къде да търси книгата, която му трябва. Този старец помнеше удивително добре кое къде се намираше, дори и в най-забутаните краища на билиотеката. Между редиците с книги сновяха свещеници, а пред забранените зони имаше охранители от Ордена на Ксаня, съблюдаващи реда.